- ноември 28, 2021
Автор: Ивелина Елмазова
Човек по естество е добър и търси доброто около себе си и за себе си в хората, в природата, в условията и възможностите. Естеството на човека е сила, която го води в стремеж към доброто, но и егоизмът е голямата напаст! И животът на хората го доказва, откакто свят светува. Народът ги е казал с една поговорка неслучайно: “Човек за човека е вълк.” Историята в рубриката „Дневника на доброто“ ще започне с живота на Камен. Той беше бездомник в Габрово. Ако пишех детска приказка, бих започнала така:
Камен беше като нощно небе. Ако се вгледа човек в очите му, ще открие светещите звезди от ясните, горещи, летни нощи. Това, което знам за него, е, че бил много буден ученик и отличник в гимназията, но по негово време младежите ходеха в казармата и там той е преживял зверско насилие върху себе си. То го довело до състояние на дълбоко затваряне в себе си и отсъствие от света и избора му да не участва в него. Но… всъщност истината е, че понякога той говореше с избрани от него хора и тогава този – избраният, се чувстваше като целунат от небето. Все пак в очите на Камен живееше една плеяда звезди! Спомням си, след 2000-та година как работех в телевизия „Габрово кабел“. Сградата ѝ беше на автогара в града, а Камен всеки ден, с чиста риза панталон и жилетка, седеше от сутрин до вечер мълчаливо на някоя пейка и посрещаше и изпращаше автобусите.
Никога не го попитах кого и какво чака, но да кажем, че това беше работата, избрана от него, като освидетелстван след насилието върху него от родната казарма. Излъчваше вселенска доброта, спокойствие и мъдрост, които след всеки разговор с него ме хвърляха в дълбок размисъл за живота. Тук искам да отбележа, че всички факти около живота му разбрах от негов съученик и друг негов познат. Един ден той стана бездомник и аз трябваше да разбера какво стана с този истински ангел на града ми, работещ „посрещач на автогарата“ от изгрев до здрач. След като неговата майчица, грижеща се физически за него е починала, някой „беден човек“ се беше погрижил Камен да остане без дом. Така той стана бездомника на Габрово.
Имаше един чифт дрехи на гърба си и една раница. Спеше по пейки и спирки гладен, бездомен, мълчалив и добър. Все се намираше кой да го пребие или преджоби, защото през нощите дори бездомните кучета се крият от тези, които търсят да утолят своето насилие. Та Камен отказваше живот в домове с други хора и все си търсеше работа, за да живее на квартира и да има покрив над главата си. Можеше да чертае, смята, имаше умения да направи от нищо нещо. Знаеше изумителни неща за света и когато имах време между задачите си, спирах колата, купувах по едно кафе, сядахме на автобусната спирка и говорихме за всичко, освен за неговата съдба, защото той имаше достойнство и го излъчваше.
Времето обаче не му прости! Многото зими, оцелял навън, го изкривиха до неузнаемост. Тогава един милостив доктор съдейства като негов личен лекар да стигнем до ТЕЛК. Така след дългия път на бюрокрацията, получи инвалидна пенсия на петдесет години. Последната година от живота си изкара в бунгалото на една моя приятелка. Нямаше ток, но имаше покрив. Беше приютил и още един бездомник като него, казваше се Иван. Та заедно двамата се бориха с живота.
Иван имаше две висши образования и беше музикант, но някой му взел къщата по схема, в която и до днес горят наивни, самотни и добри хора. Но да се върна на Камен. Той винаги казваше, че е добре. Не искаше нищо друго, освен книги за четене и благодареше за вниманието, питайки ме всеки път, искрено и загрижено, как съм и какво ме мъчи тези дни… Като се сетя за този титан на доброто, живеещ с чифт дрехи, без хляб и без покрив, и знам с цялото си същество, че Господ живее в хора като него! Поводът за разказа ми за Канен обаче седи във факта, че след като получи първата си инвалидна пенсия, дойде до офиса ми в центъра на града. Той обитаваше спирките на квартал Младост, но изминал пеш разстоянието с кривата си патерица, което сигурно му е коствало часове. Дойде, за ми даде десет лева десятък! Беше взел сто лева инвалидна пенсия и ми донесе десет лева десятък, защото съм знаела за какво и на кого могат да послужат за добро, в името на Бога. Беше категоричен, че ще го обидя, ако не ги взема, а аз не знаех жива ли съм, умряла ли съм в случващото се!
Това бяха най-безценните десет лева, които трябваше да взема, за да ги дам за нещо смислено и добро. Парите му отидоха в кутия с дарения за издаване на книга, в която доброто ще да е оживяло като семенце надежда в нечии мисли. Така щеше да продължи пътя си доброто на един ангел в човешка форма, роден, за да мине през Ада в живота и въпреки това да отглежда в сърцето си рая на доброто. Камен си отиде от този свят в края на ноември 2021 годишнина. Не от Ковид, а от сърдечна недостатъчност. Преди година погребението му бе организирано като социално от Община Габрово и на него бяхме трима възрастни, едно дете и двама гробари. Оказа се, че гробарите го познаваха и таяха топли чувства към него. Сигурно от другата страна на портала към отвъдното го чакаха цяло войнство ангели на доброто и неговата майчица, защото Камен живя невидимо и светеше от мир и добро на цял град хора. Той не просеше, а ухаеше на добро на все бързащите, недоволни люде. И сега, в края на първия разказ от поредицата споделено в „Дневника на доброто“ искам да те попитам, читателю:
Понеже в природата няма празни пространства, кажи ми, знаете ли кой е днешният Камен в нашия град? Къде да го намеря? Новия ангел на Габрово? Искам да пия един миг време в погледа му от извора на звездното небе и да вдишам доброто, което е всичко, от което се нуждаем, за да има надежда и светлина в свят на хора, забравили най-важното.. Но дори да не заслужаваме хора като него, за мен важното е друго: че Господ е всемъдър и всеблаг и прибира първи своите си. А Камен не само вярваше него, но му и беше благодарен! Да, за мен това е загадката. Колко любов трябва да имаш, за да си способен на това и да живееш, приемайки живота си такъв, какъвто беше неговия, без съпротива, без искания, без страх, гняв и очаквания.. Защото човек е толкова голям, колкото е голямо доброто в сърцето му, а бездомника Камен беше титан, раздаващ невидимо и мълчаливо под небето добро без цел срок, условия и цена!
