Майките говорят

Аз съм родител отскоро, признавам си, а детето ми е бурно като водите на придошла река. Не ме разбирайте погрешно, обичам го повече от всичко и вътрешно се радвам, че яростно отстоява себе си и това ще му помага много в бъдеще. Обаче понякога енергията му ме залива толкова силно, че ми иде да крещя и да се въргалям по пода съвсем като него. Не го правя, разбира се, а когато емоцията ми отшуми и виждам ясно ситуацията, ми се ще да му бях казала много по-различни думи от онези, които са излезли от устата ми тогава. Затова днес седнах и ги записах на лист. Реших да ги споделя и с вас, читателите на Vcentara.com, защото могат да послужат и на другиго. На някого, който много иска да разполага с ония, другите думи, които често мислим, но забравяме да кажем. Повече за тях прочетете в писмото.

 

„Мило мое дете,

Аз знам, че ти си палаво огънче и с татко ти те приемаме такова, каквото си. В себе си носиш толкова ярка жар, че когато я освободиш изцяло, често около себе си палиш пожар. Тогава ти се караме, но това не значи, че не те обичаме, а даже напротив. Правим го, защото ние сме хората, които трябва да ти покажат как да укротиш този огън.

Няма да те лъжа, ще има хора, които ще ти казват, че си лошо дете. Така те наричат децата, които се вписват в представите им за тази дума, защото създават повече грижи. Обаче ти не си лошо дете, ти се учиш как да крачиш през живота, а духът ти е прекалено силен, за да се оставиш да те пречупят. И тук идва разликата, мило мое сърце. Да се наклониш леко, за да направиш така, че на околните да им е приятно около теб, не означава да се пречупиш. Означава, че ще посееш това, което искаш да пожънеш.

Мило мое дете, понякога хората няма да харесват начина, по който се държиш, но това не означава, че няма да харесват самия теб. Душичката ти е бяло платно, върху което възрастните рисуваме и е толкова чиста, че в същността си ти си ангел. Понякога викаш, въргаляш се и тропаш с краче, защото все още нямаш думите и имаш чувството, че никой не те чува. Напротив, чуваме те. Чуваме те и знаем колко е важно това, което се опитваш да ни кажеш, но ние сме хората, които да те научат, че когато пораснеш, ще чуваш и думата „не“.

Понякога шумът около теб те изнервя и твоето огънче залива всичко около теб като вулкан. В това няма нищо странно, то е логично дори, но има и друг начин. Дай си време да свикнеш и се опитай да чуеш какво ти казват възрастните. Ние имаме какво да ти кажем, което да ти помогне да приемеш по-лесно света около себе си, докато го разбереш.

Мило мое сърце, и ние с татко ти не знаем всичко. Учим се как да бъдем родители, както ти се учиш да станеш човек. Няма да те лъжа, и ние също ще грешим, но ще се учим от грешките също като теб. Ние не сме се родили родители и колкото и да ти изглежда, че имаме всички отговори, това не е точно така. Ще има моменти, в които ще ти бъдем ядосани и ще мислим през пелена от гняв. Точно както и ти го правиш, когато се тръшкаш ядосано на земята. Тогава обещаваме да си напомним горните редове, ще ги припомним и на теб, и знаем, че ще успеем заедно. Защо? Защото с татко ти много те обичаме и ти никога, абсолютно никога не трябва да го забравяш!

С обич: мама“