На 8 януари българинът отдава почит на своите баби акушерки, които някога са били единствената родилна помощ, помагали са не само в мига на сомото раждане, но и преди и след него. За тези сърцати жени народът ни е отделил хубав празник в календара си и постоянна признателност в душата си. Бабите са откликвали на голямата майчина грижа на българката. Те са знаели как да се изроди здраво дете, как може предварително да се определи полът му, как да се предпази от лоша орис.
Роно сутринта на Бабинден, жените, които имат деца от 1 до 3 години, наливат вода, слагат в нея босилек или здравец, приготвят сапун и нова кърпа. Отиват в дома на бабата акушерка за обредно поливане и миене на ръцете. Поливането се извършва в градината, на дръвника (за да се пресече всичко лошо), или на стълбите. При миенето бабата хвърля водата нагоре (колкото са капките, толкова да е берекетът и здравето), подскача нагоре, за да са пъргави децата.
Бабата обикаля къщите, в които е бабувала, и къпе малките. Носи бяла и черевена вълна, мед и просо. Бялата вълна е магическа благословия, за да доживее детето дълги години, червената, за да е здраво и румено, просото – за да пълнее, медът – за да е работно като пчелата и да умножи човешкия род. След къпането маже децата с прясно мляко и мед. Това е начинът, по който тя миросва малките. С мед и благослов бабата миросва и булките: „Да са сладки на мъжете си, както е сладък медът.
Вечерта ритуалът продължава с обредно къпане на бабата акушерка, нарича се „влечугане“. Както тя е къпала децата на присъстващите, така и нея я къпят. Изнасят я навън, слагат я в двуколка, шейна или голям плетен кош, и я влачат към реката. Мъжете са маскирани като волове, с кожени маски и рога. По пътя шествието нараства. Накрая обръщат коша с бабата в реката. Вечерта на мегдана се вие общо хоро.
Хората вярват, че ако на Бабинден времето е топло и ледът се топи, реколтата няма да е добра.
Ако пече слънце, през февруари ще е мразовито.
Добре е, ако вали сняг или дъжд. Предвещава плодородие през годината.
Из книгата: „Български светци и празници“, автор Лилия Старева