Есента е сезонът на изобилието, на цветовете и ароматите, време за събиране на реколтата и подготовка за зимата. Многообразието от плодове през този сезон е не само в градините – по гори и поляни са узрели и ни очакват многобройни диви плодове. Те са не просто плодове, които служат за храна, а и ценни лечебни растения, събирали цяло лято от слънцето, почвата и дъждовете богатство от полезни вещества.
В следващия ни материал от „Билките в Балкана“ ще ви запознаем накратко с някои от срещаните у нас диви плодове, от които можем да си набавим здраве и енергия за студените зимни месеци.
Шипкa (Rosa canina)
Плодовете на шипката са известни с високото си съдържание на витамин С – то е 40 пъти повече отколкото в лимоните. От някои видове шипки се произвеждат лекарства с аскорбинова киселина. Препоръчва се да се използва за предотвратяване на дефицит на витамин С и Р, укрепване на имунната система, повишаване на апетита, а също и като жлъчегонно средство. Препаратите на основата на шипка активират производството на ензими. Плодовете често се включват в билкови чайове, компоти, конфитюри, шипкови мармалади и от тях се приготвят вина.
Плодовете традиционно се използват в народната медицина като стягащо средство при лошо храносмилане и инфекциозни заболявания. Официалната медицина ги препоръчва като лекарство при сърдечно-съдови заболявания за подобряване на кръвообращението, укрепване на капилярите, повишаване на сърдечния тонус и премахване на невротични състояния. Плодовете на глога съдържат флавоноиди (естествени антиоксиданти), витамини (А, С, К и група В), магнезий, калий.
Дрян (Cornus mas)
По съдържание на витамин С плодовете на дряна превъзхождат лимона и цариградското грозде. Богати са и на желязо, витамин Р, фитонциди, органични киселини. Дрянът има тонизиращо, противовъзпалително и бактерицидно действие, консумацията му нормализира кръвното налягане и укрепва стените на кръвоносните съдове, подобрява апетита и балансира метаболизма. Това растение е много полезно при диабет. Подобрява работата на панкреаса и подобрява смилането на храната. Има запичащо действие.
Трънка (Prunus spinosa)
Плодовете на трънката съдържат 5.5-8.8% захари (глюкоза и фруктоза), ябълчена киселина, фибри, пектин, въглехидрати, стероиди, тритерпеноиди, азотсъдържащи съединения, витамини С, Е, каротин, кумарини, танини, катехини, флавоноиди, висши алкохоли, пруназин гликозид, минерални соли, както и мастни масла: линолова, палмитинова, стеаринова, олеинова и елеостеаринова. Плодовете се използват като стягащо, антисептично, диуретично средство. Могат да се използват и за повишаване на апетита. Плодовете се използват при неспецифични колити, дизентерия, хранителни отравяния и токсични инфекции. Трънката се използва за лечение на стомаха, червата, черния дроб, бъбреците. Помага при различни невралгии, метаболитни нарушения, бери-бери. Може да се използва и като потогонно и антипиретично средство.
Офика (Sorbus aucuparia)
Плодовете на офиката съдържат каротеноиди, аскорбинова киселина, витамини и др. Те влизат в състава на мултивитаминни препарати и билкови смеси. Офиката в медицината се използва като витаминозно средство, диуретик и кръвоспиращо лекарство. Наличието на витамин Р в офиката обуславят свойството и да укрепва нервната система, премахва раздразнителността, безсънието и общата слабост на тялото.
Очаквайте продължение по темата в следващия ни материал, когато ще ви представим още четири вида полезни плодове билки през есента.
* Настоящата информация е предоставена с информативна цел и не може да замести консултацията със специалист. Запознайте се с противопоказанията на билката, преди употреба.
** За материала е използвана информация от интернет източник.
Рубриката „Билките на Балкана“ достига до вас със съдействието на СЦДП – „Северноцентрално Държавно Предприятие“ ДП – Габрово, стопанисващо държавните горски територии в областите Габрово, Велико Търново, Русе, Силистра и Разград.
Материалите са подготвени от Радостина Аръшева – магистър по лечебни и етерични растения.