В днешната рубрика на майките говорят ще споделим с вас едни малко по-различни бисери. Всички малко или много сме изпускали по нещо пиперливо пред децата си, или те самите са дочули по някоя и друга думичка, която би могла да доведе до много куриозни ситуации. Какво сме ви приготвили – вижте в следващите редове.
*1*
Дъщеря ми и аз. Тя на около седем години – пряма, любопитна. Аз – все още неизгубила цялото си търпение да отговарям на въпроси от всякакъв род. Тя задава директен въпрос: Мамо, какво означава „Майка ти да е…?
Аз не губя самообладание и директно изстрелвам: Това е псувня!
Тя – на път да изгули търпение и част от доверието в мен: Аз знам какво е псувня и знам какво е майка! Питам какво е „да е…“
Вече не толкова уверена казвам: Ами…това е…да искаш да спиш с някого.
Тя, с очи пълни с възхита, добавя: Еха… Тати с колко много майки иска да спи!
*2*
Племенникът ми, дълго отглеждан в колата на приятелка на сестра ми, с доста пиперлив език и често нервен шофьор, явно е раснал с убеждението, че всеки, който кара кола се нарича „п*дераст“. Без да знам това, разбира се, го вземам с мен в автобуса за София с идеята като добра леля да го разходя в големия град. По пътя той заспа дълбоко и неусетно минаха първите два часа от пътуването. Разбуди се точно на входа на столицата в пиков час, разтърка очи, погледна през прозореца на рейса и ахна по детински чисто и неподправено, на висок глас: „Лельо, виж, колко много коли, колко мнооооого п*дерасти!“ За реакцията на моите спътници и личния срам не ми се спомня…
*3*
Мъжът ми е доста първичен и не винаги домисля като изстреля нещо цинично как се отразява на крехкото още съзнание на децата ни. Избрала съм да мисля, че така ги каляваме и не правя опити да го променям, все пак се броя за средно интелигентен човек и подбирам битките в живота си. Преди да сте ме осъдили, ще кажа в моя защита: „Всеки сам си преценя!“ Та, да си дойдем на думата. Синът ми се прибира от посещение при прабаба си, която му е разкрила тайнството на бродерия.
Под впечатлението на чудото – „игла с конец рисува картини“, той невинно споделя: Мамо, искам да бродирам!
Баща му – балканец отвякъде, кипва: Ти да не си педераст!
Малкият го поглежда и пита неразбиращо: Какво е педераст?!
Баща му, усетил, че е пресолил манджата, но все още неготов да се предаде, скалъпва поредното си недомислие: Ами, какво е – мъж, който иска да бродира!
Тогава в опит да замажа ситуацията, а може би защото и на мен не ми е чужд езика на съпруга ми, реших да добавя: Не, мамо, не е това, ами е…който иска да го бродират!
Слава богу, синът ни тогава беше твърде малък, за да разбере какви ги дрънкаме, прие обяснението за задоволително, ние не станахме родители на годината, а той, по една или друга причина, повече не пожела да бродира!
*4*
Возим се в колата със сина ми и една моя приятелка, на която споделям, че обмислям да запиша магистратура. Тогава детето възкликва от задната седалка: Ехаааа, и ще можеш да работиш на магистралата!