- ноември 22, 2021
Из ежедневието на една майка:
Прибирам се вкъщи от работа, бързайки да изчистя пода пред хладилника. Детето обърна цялата тенджера с манджа сутринта, докато се опитвах да натъпча някаква филия в устата му, преди да го пусна на ясла, а то пееше с пълно гърло „тик-так, цаца такааааа“ (да се чете „У дома часовник трака“). Успях да забърша на две, на три, но не е изключено да се намери някое и друго бобче под дивана.
Минавам обаче първо да напазарувам, за да забъркам нова гозба, на мястото на таззараншната фира, а под нос си пея „тики-така, мамата си трака“. На касата поздравявам, а касиерката ме заглежда продължително, та чак ми става неудобно. Вдигам маската, в случай, че ще ми се скара или пък съм се омазала с майонезата от сандвича ми за обяд и мяза на сопол. По някое време момичето се усмихва и ме поздравява: „Аааа, здравейте! Вие бяхте майката на малкия подпалвач, нали?“ Бързо се сещам, че детската защита на фурната по някаква причина не се задейства преди почти година и бебето успя да подпали терасата. Ами… аз ще съм значи, няма кой… Позасмивам се неудобно и скришно се оглеждам кой я е чул. Една дама си придърпва чантата към себе си, все едно аз съм за лудница, а детето за ТВУ-то.
Бързо тъпча продуктите по торбите, че мъжът ми скоро трябва да вземе малкото и да си дойдат гладни. Тръгвам с бодра стъпка към вкъщи, а една баба от съседния вход ме забира набързо, че сутринта пак детето се е драло с цяло гърло. Как го е чула през два входа, не е ясно, но дамата може да се кандидатира за видеокамера на свободна практика, така че не се учудвам. Кимам виновно и се моля да ме остави на мира, за да се прибера и тоя ден вече да свърши. Стигам безаварийно до апартамента, обаче на влизане в кухнята се хлъзвам на същата тая манджа, за която опявах в началото. Явно по закона на Мърфи е трябвало да се катурна на едно от общо двете локвички, които пропуснах сутринта.
Как ме завари домочадието, когато се прибраха ли? С чаша вино в ръка, докато аз се дера с пълно гърло „Fame! I“m gonna live foreveeeer“. А какво ядохме? Филии, уважаеми дами и господа. Вечеряхме филии с лютеница, но пък докато разказвах за деня си ни беше толкова забавно, че нито бях хапвала нещо по-вкусно от тая пуста филия, нито се бях смяла толкова много от доста време.
