- декември 2, 2021
Тази седмица ви пренасяме по-нависоко и ви срещаме с дряновеца Светослав Казаков, който обича планината и катеренето в нея. Страстта му към алпинизма го води и към последната му експедиция до Киргизстан и планинската верига Памир, където успешно стъпва на втория по височина връх там – седемхилядника Ленин (по новому – връх Авицена). Оставяме той сам да ни разкрие повече себе си, адреналина и връзката му с планината.
Здравей, разкажи ни малко повече за себе си.
– Казвам се Светослав Казаков и съм родом от гр. Дряново, на 34 години. От две години се занимавам професионално с програмиране и мога да кажа, че определено това е новата ми страст. Имам нужда да изпитвам себе си и гледам да го правя по всевъзможен начин, във всякакви сфери от живота. Засега ми се получава : ) Хобитата са ми планините (голямата любов още от дете) и всичко свързано с тях – занимавам се с алпинизъм и катерене. Имам изкачени няколко върха над 4000/5000 м., както и един 7-хилядник. Точно поради това ми занимание съм пътувал доста из Европа и Азия. Естествено в България има малко места, на които не съм бил. Пробвал съм и доста други екстремни дейности като скок с парашут от самолет, бънджи скокове, рафтинг и други. През свободното си време обичам да спортувам и поддържам форма с бягане, фитнес, калистеника… Просто не се вписвам в масата и това ме радва, колкото и негативи да носи понякога.
Каква е твоята връзка с Дряново? Как виждаш града през твоите очи?
– Ами целия ми живот е бил свързан с това малко градче – в него съм играл и израствал в ранните години от живота си, в него съм учил до 12-ти клас и изобщо почти целия ми живот е свързан с Дряново. Има период, в който пребивавах във Велико Търново, но това беше временно и поради висшето ми образование. Градчето ми допада на душата – не обичам излишни шумотевици, има си природа и не съм на принципа, че няма как да правиш това, което ти харесва или да се развиваш, ако живееш в малко населено място. За жалост проблема на такъв тип места е, че не предлагат много перспективи и обезлюдяват, но поне за мен има и достатъчно плюсове.
Докъде си стигал най-далеч? Каква беше срещата ти с това място?
– Спокойно мога да кажа, че това беше последната ми експедиция през 2018 г. до връх Ленин в Памир (7134 м.). Това беше най-високата точка, до която съм се докосвал и определено беше нещо запомнящо се. Начинанието беше финансирано почти изцяло от местни спонсори, както и от такива от Габрово, за което съм изключително благодарен. Мога да кажа, че всичко мина по възможно най-добрия за нас начин, но премеждията са част от нещо подобно и реално точно те изграждат характера. Подобна височина (7000 м.+) може да бъде буквално убийствена за човешкия организъм, пък дори и да е доста добре натрениран. Просто там горе трудностите са буквално на всяка крачка, всяка глътка въздух… Планината може много бързо да те принизи, както никой друг в реалния живот и там няма място за его. Точно това обаче привлича.
(повече за самата експедиция – вижте тук.)
Сподели за твое приключение или пътуване, което е оставило следа в теб. Как промени перспективата ти и какво научи за себе си тогава?
– Както вече споменах по-горе, като най-значимо събитие е изкачването ми на връх Ленин, но има едно друго, което остави по-дълбока и различна следа в мен. Това беше връх Матерхорн и неуспешното му изкачване. Там за първи път се почувствах безсилен още в подножието на стената, тъй като мащаба е несравним и заставаш пред една идеална пирамида от над един километър отвес пред себе си. Тоя факт те смазва психически и тогава взехме решението да се откажем от изкачването. Мисля, че това беше правилно решение и човек трябва да умее да взема такива, защото това може да бъде животоспасяващо в повечето случаи. Случката ме накърни вътрешно, но ме направи по-осъзнат и по-силен впоследствие. Както в повечето случаи, планината те „разголва“ и виждаш слабите си страни. Тя не се интересува грам кой си и какъв си в реалния живот. Оттогава започнах да тренирам осъзнато, тъй като разбрах, че нямам достатъчно физическа подготовка. Живота ми дори се промени коренно през следващите години. Всяка несгода и несполука те учи на нещо, стига да извлечеш правилно поуката.
Когато стане трудно, какво те мотивира да продължиш?
– Като цяло няма нещо конкретно. Просто винаги съм намирал мотивация вътре в себе си и дори напук на всичко и всички съм съумявал да я използвам в точния момент. Трудно е, но наистина нямам някакъв външен мотиватор. Всичко идва дълбоко от мен самия. Нямам някой познат или човек от семейството ми, който да ме е тласкал към развитие или към това да се занимавам с подобни неща. Винаги съм искал да се докажа само и единствено пред себе си. Това го прилагам във всяко едно начинание в живота си.
Разкажи ни за най-странната си случка по време на път.
– Ако за случка по време на път се има предвид буквално самото пътуване, то в главата ми изниква веднага придвижването ни до Грузия за изкачването на връх Казбек. Пътувахме с кола, трима човека, почти по три дена в посока… Километрите реално погледнато са 2000, но ние не бързахме и се бяхме пуснали малко като на екскурзия – спирахме и минавахме по разни забележителности. Минава се през цяла Турция, а тя въобще не е малка, както и през целия Истанбул (почти 15 милионен мегаполис с адския трафик). Там дори претърпяхме лека катастрофа, като реално ние не бяхме виновни, защото ни удариха отзад, но поне човека беше разбран и нямаше нужда от допълнителни главоболия с полиция и т.н. Пътят е изключително живописен и може би половината се вие покрай самото крайбрежие на Черно море (както в Турция, така и в Грузия). Дори имахме нощувка на плажа и се изкъпахме : ) Освен продължителното пътуване, доста ни скапваше и непълноценното спане в колата по разни паркинги. Дори на моменти си мисля, че повече се изморихме от пътя, отколкото от самото изкачване. Тежко и уморяващо беше, но пък изпълнено с много емоции.
А кое е най-щурото или необичайно нещо, което си правил навън?
– Доста екстремни дейности съм извършвал навън. Не мога да кажа кое е най-щурото, но предвид всичките планини и скални стени, които съм катерил, предвид скоковете с бънджи и от самолет, предвид рафтинга, леденото катерене и други, мисля, че е имало доста адреналин в живота ми. Именно поради тоя факт, сега съм една идея по-далеко от предишния си начин на живот. Взел съм си дозата.
Кои са твоите 3 най-значими момента навън и какво ги прави толкова специални за теб?
– Един от тия моменти вече описах – връх Матерхорн. Всяка секунда навън ми е дала някакво различно чувство или преживяване и това е специално само по себе си. Винаги, когато съм извършвал някаква дейност сред природата това ме е зареждало страшно много и съм се чувствал жив и пълноценен. Това е значимото за мен. Всеки момент е важен и трябва да бъде оценен.
Кое място те вдъхновява?
– Вдъхновява ме всяко място, което по някакъв начин ми дава спокойствие и топлина и ме кара да се чувствам жив в истинския смисъл на думата. Може да звучи странно, но това може да бъде усетено дори на 5000 или 7000 м. : ) Просто зависи от човека и нагласата му. Слушам сърцето си и винаги съм бил там, където се чувствам щастлив и съм се занимавал с това, което ме прави такъв.
Ако можеше да се срещнеш с човека, който си бил преди 10 години, какво бихте си казали?
– Много неща. От сегашна гледна точка бих му казал най-вече, че наистина няма невъзможни неща и граници за човешките способности и ум. Като малък не съм се занимавал нито със спорт, нито съм имал някаква мотивация да се развивам и уча. Това се промени коренно впоследствие и дойде пак вътре от мен, вътрешен глас и усещане. Никакъв външен мотиватор или фактор! Мисля, че планините ме научиха на дисциплина и увереност и съм безкрайно благодарен, че съм избрал да следвам тоя път още от ранните си години. Ако можех да върна времето назад, бих продължил пак по същия път, защото мисля, че ме изгради като човек и характер.
За какво мечтаеш, накъде води твоят компас?
– Мечтая за един по-добър свят. Това е, просто е. А колкото до личен план, вече съм на възраст, в която бих искал да създам семейство и да оставя нещо след себе си. Всеки човек има различни периоди в живота си и аз сега минавам през нов такъв. Чувствам се по-улегнал и всичките екстремни дейности и планини са вече на по-заден план. Замразихме и идеята за 8-хилядник в бъдеще… Слушам вътрешния си глас и не съжалявам за нищо. Времето ще покаже.
Кое е последното предизвикателство, в което си се впуснал? Какво му даваш ти и какво ти дава то?
– Най-новата ми страст е програмирането, както споменах преди. Аз му давам цялото си време и енергия, а то ми дава знания, нови перспективи и кариерно развитие. Даваш и получаваш, няма друг начин. Усещам, че обичам това, което работя в момента и го правя с много любов и желание. Какво по-важно от това.
—
Автор на публикациите в „360“ е Радостина Аръшева.
Рубриката „360“ ви запознава с истории и хора, които гравитират около центъра на България, обичат да пътуват наблизо и надалече и има какво да споделят, независимо дали става въпрос за приключение в някоя висока планина или по близката горска пътека, за гмуркане в смела идея или за нещата, в които вярват.
