В днешното издание на „360“ ви представяме историята на едно от най-любимите ни места в Стара планина – легендарната хижа Мазалат.
Хижа Мазалат е разположена на източната граница на Национален парк „Централен Балкан“, на 1620 м н.в., в местността Мандрището. „Кацнала“ на главното било, хижата гледа към отделения южен масив Триглав, включващ втория по височина връх в Стара планина – Голям Кадемлия (2276 м), Малък Кадемлия (2226 м) и Пиргос (2195 м). И макар да се нарича „триглав“, има и още 2 върха, част от масива – Мазалат (или Зли връх, 2197 м) и Танас тепе (1875 м).
Историята на старопланинската хижа Мазалат започва в далечната 1899 г. и до днес пази завета на Алеко Константинов „Опознай родината, за да я обикнеш“.
В края на 19 в. група севлиевци изкачват за първи път вр. Юмрукчал (старото име на вр. Ботев), а няколко години по-късно в града се ражда и първото туристическо дружество – „Росица“, от което излиза и инициативата за построяването на хижа в района на Севлиево. По това време отиването в планината ставало на малки групи, без всякаква екипировка. Преспиването ставало на открито, за предпазване от дъжд се носели бризенти. При лошо време за престой се използвали пещери. Всичко това наложило ръководството на дружеството да поеме инициативата за изграждане на хижи във високите части на планината, по подобие на тези, които имало вече в Рила и Пирин.
Първо бива построена хижа Тъжа, която е завършена през 1931 г. Междувременно възниква идеята за строителство на нова хижа. За набиране на средства отново се правят вечеринки, томболи, забави. Направен е заем от Популярна банка, като членовете на ръководството залагат своите къщи.
снимка: ТД „Росица – Мазалат“
снимка: ТД „Росица – Мазалат“
снимка: интернет
снимка: интернет
снимка: Павел Павлов
През 2015 година взе награда за „Хижа на годината“ и има защо – гостоприемни хижари, чисти и топли стаи и вкусни гозби.
До хижа Мазалат се стига от всички посоки по маркирани маршрути:
– от север – от местността Лъгът (на 10 км от село Стоките) за 3 ч. по пътека през гората, на места стръмна, но добре маркирана. За съжаление през последните години в района има много сеч, което е довело до свлачища и паднали камъни;
– от юг – от село Скобелево, където има и жп гара, за 4 ч. 30 мин.;
– от изток – от местност Узана (която се намира на 22 км по асфалтово шосе от Габрово) за около 3 ч. и 30 мин., преминавайки от Природен парк „Българка“ в Национален парк „Централен Балкан“. Пътят минава през Габрово в посока главната поляна на Узана или до х. Партизанска песен, като и до двете места има асфалтов път. Всъщност най-лесният и полегат маршрут е именно този, който започва от хижа “Партизанска песен”. Изкачванията от местност Узана са малко и не са стръмни. В зависимост от условията има два варианта за преминаване – по зимната или по лятната пътека. Лятната минава през гората и е изцяло равна, а зимната е живописна като изкачва два хълма, откъдето се откриват гледки към масива Триглав и източния дял от Стара планина (Шипка, Бузлуджа и т.н.);
– от запад – от хижа Тъжа за 3 ч. и 30 мин. по билото на планината. По този маршрут често ще се спирате, за да наблюдавате страхотните гледки към целия Балкан, минавайки и през изключителния природен феномен Пеещите скали на границата на едноименния резерват.
Хижата е част от маршрута Ком-Емине (българската част на международния пешеходен маршрут Е3).
Снимки: Мая Къркаличева (заглавна снимка), Павел Павлов, интернет
—
Автор на публикациите в „360“ е Радостина Аръшева.
Рубриката „360“ ви запознава с истории и хора, които гравитират около центъра на България, обичат да пътуват наблизо и надалече и има какво да споделят, независимо дали става въпрос за приключение в някоя висока планина или по близката горска пътека, за гмуркане в смела идея или за нещата, в които вярват.