Запознайте се с Ярек Чепурной. Много често можем да го срещнем някъде по баирите и горите – усмихнат и с колелото, или пък да погледнем света през неговия обектив в Chepurnoy Photography. Той ни разказва за впечатленията си от природата на Северна Америка, за тайландската култура и народ, за колорита на Дубай и Абу Даби. Вижте какво ни споделя за себе си и тези уникални пътувания, както и как присъстват в живота му Габрово и Латвия, фотографията, пътуването, движението навън.
Здравей, разкажи ни малко повече за себе си.
– Казвам се Ярек. Роден съм в Латвия, във втория по големина град Даугавпилс, за който мога да разказвам дълго и вълнуващо, но това ще е някой друг път. За себе си мога кажа, че съм безкраен мечтател, рядко допиращ земята в мечтите си. В реалния живот съм човекът с филологическо образование и няколко професии. Съдбата плътно ме свърза с работата с тежка строителна механизация. Освен това се занимавам с фотография – наземна и въздушна. Имам студио, в което правим тематични фотосесии, както и всякакви други фотографски услуги. Въздушната фотография на този етап от живота ми заема доста голямо място. Обожавам да се покатеря някъде в планината и да пусна дрона, за да видя тази земя от друга перспектива.
Каква е твоята връзка с Габрово? Как го виждаш през твоите очи?
– Дойдох в Габрово преди 14 години, за малко… и останах до ден днешен. Обожавам да пътувам, но се връщам винаги в Габрово : ) Причината да прекося 2400 км от родния си град и да дойда в Габрово е естествено любов – тогава приятелка, сега моя жена и майка на двете ни деца. Честно казано не планувах да оставам тук за дълго, просто исках тя да завърши образованието си и както повечето младежи в 20-те си години, и ние да се отправим към пулсиращи от живот градове, потъвайки в техните изкушения и един друг живот. Живот, който за щастие не се случи по ред причини. Като една от тях е разположението на Узана в близост до Габрово. Когато за първи път ме заведоха на Узана, аз се почувствах като в друг свят. Магнетизиран от тази местност, пътеките ѝ, свежия въздух, започнах все по-често да посещавам това чудесно място. През последните няколко години в топлите месеци ходя там с колело. Габрово през моите очи е малък зелен град, в който не ти се налага да живееш забързан живот, което определено ми харесва. Градът, в който всичко е наблизо, където в кварталния магазин те познават и посрещат с усмивка. Уютен град.
Докъде си стигал най-далеч и каква беше срещата ти с това място?
– Много обичам да пътувам. Имаше период, когато целия ми живот се събираше в една раничка. Тогава бях студент и обикалях доста, и на стоп, и с влакове. Сега, когато съм баща, ситуацията е по-различна. Пътуванията са по-обмислени и съобразени така, че да е удобно за децата. Въпреки това, в живота имам 3 абсолютно различни далечни пътувания при три различни култури. ОАЕ, Тайланд, Северна Америка.
Сподели за твое приключение или пътуване, което е оставило следа в теб. Как промени перспективата ти и какво научи за себе си тогава?
– Първото бе до Дубай и Абу Даби, това са места, в които са концентрирани много пари от целия свят. И общо взето е доказателство за това, че за съжаление парите продължават да управляват хората. Там за първи път видях пустиня, бях впечатлен от пясъчните рисунки, и факта, че там живеят хора с минимум вода. Най-високата до този момент сграда – Бурж Калифа, също прави огромно впечатление докъде може да се простре човешкия стремеж да строи високи сгради. Формула Роса се казва скоростното влакче в музея на Ферари в Абу Даби, което развива до 240 км/ч за по-малко от 3 секунди. Цялото возене беше 1 минута и 30 сек. Което естествено никога няма да забравя.
Другото пътуване, което ще остане винаги в съзнанието ми е това до Тайланд, столицата Банкок и остров Ко Самуи. Банкок е супер забързан град с много туристи и впечатляващи величествени храмове и техните светилища, и невероятна жега. Въпреки че отидохме там през март, бяхме постоянно с шише с вода в ръка и вечно изпотени и изгорели на слънцето. Успяхме да посетим първата школа за масажи, където след доста болезнен масаж на ходилата си възвърнахме силите, за да продължим да обикаляме забележителности. На остров Ко Самуи видях колко отзивчив е тайландския народ, тъй като имахме неприятен инцидент с падане от моторетката, която бяхме наели там. Напълно непознат човек ни закара до болницата, кървясали и надрани, в чисто новия си автомобил. Там дори и да не знаят английски, се опитват по всякакъв начин да ти помогнат. Уникалните залези и изгреви са обичайна гледка за местните, но не и за мен. Умирах от визуална наслада какви пищни картини се рисуваха по небето. Някои от тях успях да запечатам с фотоапарата си. Бяхме свидетели как се добиват кокосовите орехи. Нямах представа, че това се прави от специално обучени маймуни, на които хората казваха какво да правят и чакаха да късат кокосите и да ги хвърлят от палмите долу. Изобилието от коктейли от кокосово мляко и ядене на червеи и скакалци, и разни ларви, както и месо от крокодил, също може да се отнесе към част от тайландската култура.
Третото уникално пътуване в живота ми беше трекинг из Националните паркове в Северна Америка. За около 20 дена посетих места със зашеметяваща природна красота – Национален парк Глейшър, Йелоустоун и Гранд Тетон. През повечето нощи спахме на палатка, а през деня обикаляхме туристическите пътеки с абсолютно неповторими гледки. Изобилието от диви животни ме караше постоянно да държа пръста на спусъка на апарата си. Бизони, черни мечки, мечки гризли, койоти, орли, бухали, рогати овни, съсели, мармоти и други нетипични за Европа диви животни срещахме всеки ден. Бях много впечатлен колко щадящо се отнасят самите американци към парковете си, пазят чистота, спазват правилата да се ходи само по маркираните пътеки. Спането на палатки е в строго определени за това места, с условие храната да се съхранява в специални контейнери, извън палатките, където животните нямат достъп. Отвесни пътеки, шумящи водопади, термални цветни източници, избухващи гейзери. Всичко това ме караше да съм в постоянно добро и неуморно настроение. Природата там е уникална и си заслужава да бъде видяна.
Всяко пътуване оставя трайна следа в живота ми и се врязва в паметта ми. Фактът, че непознат човек ни е закарал до болницата в Тайланд ме подсети, че въпреки всичко трябва да сме по-добри един към друг.
Когато стане трудно, какво те мотивира да продължиш?
– Когато ми е трудно, го разглеждам като възможност за нещо ново и непознато. И тогава престава да бъде трудност и се превръща в шанс. В моменти на проява на слабост от моя страна винаги си казвам: „майната му, утре ще е по-добър ден и всичко ще се оправи”.
Разкажи ни за най-странната си случка по време на път.
– По време на едно пътуване с колата от Габрово до Даугавпилс имаше един момент, който беше доста странен. След 26-часово шофиране, без сън и нормална почивка, навлизайки в Полша, след граничен пункт, карахме по един серпентинен път в гората, нямаше нито населено място, нито отбивки и изведнъж пътя пред колата прекоси един човек, бос и облечен само по слипове, изглеждаше все едно е сомнамбул. Аз намалих, той премина бавно и се скри в гората. Когато погледнах на съседната седалка, жена ми спеше и съответно нищо не видя. Така до ден днешен не съм сигурен дали това е било някаква халюцинация или наистина някакъв странен човек обикаляше по нощите. Но едно усвоих доста добре – шофирайки дълго време, трябва да спреш за почивка поне 1 час и да дремнеш задължително.
Кои са твоите 3 най-значими момента навън и какво ги прави толкова специални за теб?
– На една почивка с приятели от Полша тръгнахме за Словашките Татри с цел всички да караме или ски, или сноуборд. Аз тогава идея си нямах как се кара сноуборд или ски. Но фактът, че бях карал скейтборд, ме подтикна да избера сноуборда. Тогава взех под наем дъска и обувки, платих влека за цял ден… и нито веднъж не можах да се кача с влека нагоре. Хващах се, падах, ставах, бавих цялата опашка. И така няколко часа. После просто откопчавах борда и го влачих докъдето мога да се изкача, оттам го слагах и надолу на кълбета естествено. Но моята упоритост и усърдие не ме оставиха, така продължих до края на деня. И последното спускане направих без да падна. Тогава осъзнах, че мога всичко, стига да го искам и полагам усилия за това. На следващия ден отново взех под наем обувки и борд, но този път без карта за влека. Тогава още не знаех, че след години ще притежавам собствен борд, цялата нужна екипировка и ще го карам редовно през зимата. Скоро дори планувам да уча дъщеря ми да кара борд.
Първото ми запознанство със зимния туризъм в планината беше в една много люта зима с много сняг. На един фотографски курс на х. Ехо бях помъкнал тежка 55 л раница пълна, разбира се повечето неща не ми потрябваха за този преход. Но все пак като се изкачихме на вр. Кавладан, точно в златният час, пред нас се отвори невероятна гледка към връх Юмрука и чудесния залез, който беше съпроводен от явлението наречено „Коланът на Венера“. От изумлението аз тотално изпаднах в транс и усетих как водачът на курса ме побутваше и викаше: „Хайде, слагай статива, нагласяй апарата, ще снимаме, че нямаме много време”. А пък аз само се наслаждавах на тази толкова прекрасна гледка. Тогава разбрах, че най-важното е да изживеем момента подобаващо, макар и да не успях да направя кой знае какъв кадър тогава, момента го помня все едно, че беше вчера.
Прохладните вечери в националните паркове в Северна Америка бяха съпроводени със студени нощи и падане на температури от порядъка на -6. За съжаление не бях взел най-топлия си спален чувал и шалтето ми бе прекалено тънко. Почти всяка сутрин се будех в палатката със страшни болки в кръста от студа. Но в мига, щом излизах от палатката и виждах уникалната красота наоколо, болката отминаваше. Тогава разбрах колко много неща са в главите ни и ако се научим да концентрираме вниманието си върху по-приятни за нас неща, другите проблеми и болежки стават маловажни и незначителни.
Къде намираш вдъхновението за себе си?
– Вдъхновявам се от заобикалящите ме хора, приятни, весели, талантливи и, разбира се, от жена ми, която ме подкрепя във всички мои начинания, щури идеи и замисли. Карането на колело из българските планини също ме вдъхновява и ме кара да се чувствам жив и пълен с енергия.
Ако можеше да се срещнеш с човека, който си бил преди 10 години, какво бихте си казали?
– Бих си казал: Щом чуеш за криптовалута Биткойн – купувай, не му мисли!
За какво мечтаеш и накъде води твоят компас?
– Мечтая да имам сили и възможности да отгледам здрави и успешни деца, които впоследствие да станат приключенци и добри родители. Мечтая да посетя няколко дестинации заедно със семейството си. Например островите Лофотен, реки и водопади на Фарьорските острови, черните плажове на Исландия, да обикалям по трек пътеки в Патагония. Мечтая да видя северното сияние в Лапландия, да усетя мразовита свежест на замръзналия Байкал, безкрайната степ на Монголия и мистичния Алтай.
Кое е последното предизвикателство, в което си се впуснал? Какво му даваш ти и какво ти дава то?
– Видеография, тази кутия на Пандора, която отдавна трябваше да отворя, но все някак я отлагах, мислех си, че не е за мен да се занимавам с видео. Но откакто имам дрон, просто усещам, че ако не правя видеа, не му използвам целия потенциал. И наскоро един приятел ми предложи да му направя няколко видеа в неговата дейност и после да правим ютуб канал, а ютуб канал е голямо предизвикателство. На този етап обаче това вместо да ми дава, ми взема, предимно от свободното ми време. Ще видим в бъдеще какво ще се получи.
—
Автор на публикациите в „360“ е Радостина Аръшева.
Рубриката „360“ ви запознава с истории и хора, които гравитират около центъра на България, обичат да пътуват наблизо и надалече и има какво да споделят, независимо дали става въпрос за приключение в някоя висока планина или по близката горска пътека, за гмуркане в смела идея или за нещата, в които вярват.