• You have no bookmark.

Your Wishlist : 0 listings

Sign In

„360“ с Мариета Терзиева

В първото издание на „360“ ще ви запознаем с Мариета Терзиева. На въпроса коя е тя, Мариета с усмивка споделя, че това я занимава от десетилетия, но в края на краищата се вижда като обикновен човек с много роли – жена, майка, сестра, дъщеря, приятел, враг, активен гражданин, кинези- и иглотерапевт, любител на игрите и приключенията в природата. От няколко години насам практикува уменията си за грижа на тялото и духа в холистичен център „Янда“ в Габрово. Обича да помага на хората и природата, да доброволства, да пътува и спортува, а напоследък – да преоткрива света наново през очите на сина си Волен.

 

Каква е твоята връзка с Габрово? Как го виждаш през твоите очи?

– Връзката ми е специална. Това е родния ми град, тук живеят родителите ми. После, когато тръгнах по широкия свят, стана пристан, който ме посрещаше след всяко пътуване. Сега ми дава спокойствие и свободно време.

В моите очи Габрово е чист и зелен град, с много бърз достъп до дива природа. Има патици в реката, сърни и глигани в горите на крайните квартали. Има и много добри хора, които са разбрали, че с чакане нищо не се променя и се залавят за работа, понякога съвсем доброволно, за да изчистят парк, направят трасе за велосипеди или да намерят дом на някоя куче.

 

Докъде си стигала най-далеч? Каква беше срещата ти с това място?

– Географски погледнато, най-далечната дестинация, на която съм била е Хонг Конг. Обичам да пътувам и постоянно търся възможности. Там ме отведе работата ми като инструктор по преживелищно обучение на открито (детски и младежки лагери) в Outward Bound. Живеех в националния им парк край Сай Кунг и също имах бърз и лесен достъп до дивата природа.

Покрай работата ми имах възможност да обикалям из джунглата. Всеки път когато подготвях програмата за следващия ми лагер, избирах маршрути, на които не съм била. В главата ми стоеше мисълта, че тази джунгла няма с какво да ме изненада или впечатли, защото ходиш много често по бетонирани пътеки, спиш на къмпинг и най-високият връх е едва 900 метра, но много скоро тази мисъл се изпари. Това все пак е джунгла.

Метафорично, най-далеч по пътя на опознаване на себе си и моето съществуване достигнах до Випассана медитация и участвах в няколко 10-дневни курса.

 

Сподели за твое приключение или пътуване, което е оставило следа в теб. Как промени перспективата ти и какво научи за себе си тогава?

– Преди години стартирах един личен проект “Грижа за Мариета”, с който исках да направя нещо за себе си. Отидох в Непал. Бях там почти месец. Първите 10-тина дни доброволствах в едно училище и един дом за деца лишени от родителски грижи – играех и учих с децата. Остана ми време и за преход до базовия лагер на Анапурна. Престоят ми в Непал ме накара да видя колко просто е всичко и този безкраен ламтеж в западния свят за материални блага всъщност не гарантира щастието, което всъщност всички ние търсим и искаме. Хората в Непал са обикновени, бедни, живеят в много трудни условия, без път до селото, понякога без ток. Носят всичко на гръб по стръмните пътеки (видях човек да носи гардероб, а друг – клетка с кокошки). Същите тези хора споделят дома и храната си с непознати туристи с усмивка. Срещата ми с тези хора ми помогна да не се страхувам от обикновения живот в малкия град и да разбера смисъла на думите – няма катафалка с ремарке.

 

Когато стане трудно, какво те мотивира да продължиш?

– Когато ми е най-трудно се моля, дишам осъзнато и си повтарям, че и това ще мине. Ако затруднението е само физическо, може да пусна ламята, да наругая обстановката, за да събера сили и да го преодолея. Мотивират ме хората и идеите, които създаваме заедно.

 

Разкажи ни за най-странната си случка по време на път.

– Спомням си една интересна ситуация от преди повече от 10 години. Към края на пътуването ни на автостоп из Европа стигнахме в Сърбия. В Белград решихме да се разхождаме край река Сава и да пренощуваме в някое спокойно паркче на пейките. Бяхме двама. Намерихме парк с две пейки и легнахме. През нощта се събуждам и гледам над мен се е надвесил един полицай, а друг оглежда моя спътник, който спеше на съседната пейка. Притесних се. Нямаше въпроси от тяхна страна. Показах им документите си и им казах, че сме тръгнали към България. Пожелаха ми само “Спавай мирно” (лека нощ) и си заминаха.

 

Кои са твоите 3 най-значими момента навън и какво ги прави толкова специални за теб?

– О, това е много труден въпрос… Първото нещо, което ми идва на ум е когато с група деца, участници в лагер, ставаме рано, ходим 30-40 минути в тишина и студ, на челници, за да посрещнем изгрева от някой връх. В живота имаме много повече залези, нали? Изгревите са специални, особено, ако са споделени.

Следващият момент изниква съвсем естествено – бях на една улица в Покхара, Непал и видях за първи път снежните върхове на Хималаите. Планинските върхове са гледка, която никога няма ми омръзне, но онези върхове ме накараха да извикам от радост, все едно малко дете вижда самолет в небето.

Значимите ми моменти навън вече са съвсем различни, защото преди 15 месеца родих момче и станах майка. Първият път, в който излязох да карам колело беше огромна радост за мен. Първият ни преход в планината заедно с Волен, морето, реката – също. Надявам се да имам очи за малките радости като тези, за да живея в щастие.

 

Къде намираш вдъхновението за себе си?

– В природата, в някоя вдъхновяваща книга, хубавата музика, разговори с приятели, в мечтите и в детето ми.

 

Ако можеше да се срещнеш с човека, който си била преди 10 години, какво бихте си казали?

– Щях да ѝ разкажа как са минали последните 10 години за мен, а тя да си прецени какво иска да промени. От позицията на една по-мъдра Мариета, щях да ѝ дам акъл 🙂 “Не пришпорвай живота, всичко идва, когато му дойде времето. Спирай от време на време да погледаш как падат листата или тече реката. И най-страшното нещо отминава стъпка по стъпка. Иииии – не се съобразявай с другите хора толкова много, питай се какво искаш, какво ти се прави и го прави.” А тя какво ли ще ми каже?!

  

За какво мечтаеш, накъде води твоят компас?

– Мечтая за едни хубави пътувания в близки и далечни земи, но това не е толкова важно, за да занимавам читателите. Знам, че един ден ще ги направя и после ще разкажа.
По-важната мечта, за сбъдването на която ще имам нужда от голяма подкрепа, е хората да спрем да се делим на цвят, брой убождания, вкусови предпочитания и брой пломби, а да разберем и осъзнаем, че всички сме в кюпа и единствения начин да минем плавно през всякакви катаклизми и сътресения е като си помагаме. Искам да видя тази промяна – хората да живеят в уважение към себе си, околните и природата. Компасът ми още от 15-годишна ме води към дейности в полза на обществото и природата. Мисля, че така и ще си отида. Все още имам надежда в човечеството.

 

Кое е последното предизвикателство, в което си се впуснала? Какво му даваш ти и какво ти дава то?

– В личен план – последното предизвикателство ме изстреля далеч извън зоната ми на комфорт и начина, по който бях устроила живота си досега. Предизвикателството си има име, казва се Волен. Покрай майчинството, видях колко много отпадък може да генерира отглеждането на едно бебе и дете, ако родителите не се замислят. Пелени за еднократна употреба, безброй играчки и дрехи, които след 2-3 месеца вече са ненужни, огромното количество мокри кърпи, които се използват дори, ако в близост има чешма с вода, пластмасови кутии за еднократна употреба от детската кухня…Трудно е да си минималист с дете, но има варианти.

С група приятели се опитваме да създадем “бебешка мафия” – предаваме си дрешки, разменяме играчки, люлки и т.н. За пелените – започнах с тези за многократна употреба, но често пропускат и в студените месеци за навън слагах пелени за еднократна употреба, но има и такива, които се правят от щадящи за детето и природата материали. Разбира се, ако някоя загрижена баба или леля ми даде пакет с друг вид пелени, ще ги използваме, сега изхвърляме и по-малко пелени.

Нека родителите се замислят какъв свят, каква природа искат да оставят на децата си. Вярвам, че ще вземат правилно решение, защото всеки иска най-доброто, а то е добро за всички.

 

 

 


Автор на публикациите в „360“ е Радостина Аръшева.

Рубриката „360“ ви запознава с истории и хора, които гравитират около центъра на България, обичат да пътуват наблизо и надалече и има какво да споделят, независимо дали става въпрос за приключение в някоя висока планина или по близката горска пътека, за гмуркане в смела идея или за нещата, в които вярват.

Prev Post
Кои са новите почетни граждани на Габрово
Next Post
Кметът на Община Севлиево д-р Иванов откри XII-тия Международния фотосалон „Дивото“
0
Close

Your cart

Нямате артикули в количката.