Предколедно в „360“ ви представяме Йонка Бакърджиева-Агалова от Габрово. В последните години тя създава и развива на пълни обороти агенцията за пътешествия My Story Travel. С неизменна доза любов, творческо виждане и оригинален подход тя успешно дизайнира и реализира пътувания и туристически преживявания фокусирани в България за хора от целия свят. Покрай работата си е обиколила доста държави от Стария континент. Споделя, че Испания ѝ е като втора родина – там тя е желан гост и всяка година е канена да преподава, да участва в местни събития, както и да създава такива за испански клубове за пътешествия, за да ги среща с магията на „хубавата непозната“ България.
Какво ни споделя Йонка „от кухнята” на своето светоусещане през призмата на пътуването и какво ни пожелава тя за Коледа, вижте в интервюто с леко приказен аромат.
Здравей, разкажи ни малко повече за себе си.
– Пътешественик по душа, но и домошар. Обичам домашния уют, аромата на разни неща, които втасват и бухват около мен… Обичам да се изгубвам по разни непознати малки улички и да опознавам местните и техните навици, както и аромати, прозорци, градини… Гората и брега… Преди години отворих малка бутикова агенция за пътешествия. Там влагам много усилия, мечти, идеи, а тя ми се отблагодари с невероятни приятели от цял свят, приключения и мноооого изминати километри. През 2019 г. ни избраха и за Best Creative Travel Agency, посоката е вярна…
Каква е твоята връзка с Габрово? Как изглежда града през твоите очи?
– Освен че съм родена тук, този град е част от мен самата, кауза, причина да се връщам… Днес тук растат децата ми и това го прави още по-специален и скъп за мен… Градовете приличат на хората… Онези, истинските, винаги остават до теб и в теб. Може да те няма с години, да сте си обидени и да мълчите дълго… но връзката остава. В очите ми Габрово е като особняк с малко пиперливо чувство за хумор, което не всички разбират… Понякога му е крив целия свят и улиците стават прашни, реката прелива, пада коледната елха и вали проливен дъжд по време на Карнавала… Но всъщност е готин тип.
Докъде си стигала най-далеч и каква беше срещата ти с това място?
– За мен величината „близко“ и „далеч“ имат различен смисъл. Има места, които усещаш далечни като светоусещане, като мирис и вкус, хора… Мисля, че така усетих Швеция. Очарова ме усещането за ред и спокойствие, онези високи, руси хора там, подреденият им свят, равнинния пейзаж… и го усетих като много далечно от моя свят място.
Сподели за твое пътуване или приключение, което е оставило следа в теб. Как промени перспективата ти и какво научи за себе си тогава?
– Всяко пътуване оставя следи в мен и всяка следа е градивна… Преди около година и половина се контузих тежко, предстоеше ми операция на минискус, а в същото време наближаваше една много важна и дълго планирана експедиция в България, която аз трябваше да водя… Опитах се да намеря подходящ човек да ме замести, но не се получи, а и самите организатори от Испания държаха аз да съм човека… Тогава някак си преодолях себе си, отложих с месец операцията, стиснах зъби и – водих групата с бастун. Вечер доста отичаше коляното и братовчедка ми, която кара буса, ми носеше лед. Тя ми беше като ангел хранител в този момент: истински генератор на спокойствие, а и ми предостави личния си бастун, с който изкачва разни планини по света. Тя е голям пътешественик.
Научих за себе си, че всичко е въпрос на мобилизация, характер и ако може – добро обкръжение.
Коя е най-интересната среща (или срещи), която си имала по време на пътуване?
– Наистина ми е трудно да определя някоя като най, най… Ще разкажа за първото, което ми хрумва. Преди години в Билбао срещнах една изключителна дама на около 75-80 години. Заедно участвахме в едно събитие… Историята ѝ беше много вдъхновяваща. На младини е била един от най-успешните журналисти в Корея и е работила за най-големия корейски ежедневник. В един момент осъзнава, че животът ѝ е само работа и това не я прави щастлива… Зарязва всичко и се връща на родния си остров с идеята да направи нещо за него и хората да разберат за това прекрасно място. Решава да направи мрежа от пътеки между селата, но няма ресурса да се справи сама… С цялата си енергия и позитивизъм намира последователи, убеждава брат си, а той приятелите си… И така, без средства, но с много любов и желание, създават тези пътеки. Днес остров Чеджу е любима дестинация в Корея, благодарение на точно тези пътеки, които осигуряват достъп до прекрасни автентични села, до планината, а и до дивите плажове, известни с местните жени-гмуркачки, които ловят риба с ръцете си… Често се сещам за нея, някак си я обикнах само в една среща.
Разкажи ни за най-странната си случка по време на път.
– Всяко пътуване за мен е уникално и има своите супер истории… А с групите се случва нещо като риалити, само че без камери, случват се всякакви неочаквани неща, а някои от тях оставят трайни следи в теб…
Освен че имам агенция, аз съм и гид и често сама си водя групите, онези от тях, които са тематични и т.нар. авторски експедиции… Преди години водих една такава експедиция в Родопите. Беше много хубав слънчев ден и някъде из Ковачевица разказвах някаква история, когато усетих нещо хладно на коляното си… Оказа се, че една голяма жаба беше влязла в панталоните ми през крачола и аз си вървях така с жабата известно време без да си дам сметка… За всички останали беше доста забавно. Същия ден малко по-късно на пътя пред буса ни се приземи един голям орел и така стоеше известно време и гледаше към нас без да помръдне, изчакахме го. Десет минути по-късно заседнахме в стадо биволи, а за капак на всичко по обяд едно змийче дойде до мен… Хората свързаха тези странности с историята за Орфей, който си комуникирал така с животните, решиха, че имам тясно връзка с него и без особена логика ме наричаха Афродита 🙂
Кои са твоите 3 най-значими момента навън и какво ги прави толкова специални за теб?
– Свързани са предимно с работата ми. Преди много години, когато учих в Барселона и попаднах на агенцията, с която започнах да предлагам България. Това беше център за експедиции, част от най-голямата издателска къща за туризъм в Испания. Беше много важен момент за мен. Когато одобриха проекта ми, от радост не видях добре витрината и се блъснах на излизане… Всичките ми папки се разпиляха като по филмите и всички добре ме запомниха 🙂 Може би е било знак. Скоро България стана един от най-добрите им и търсени продукти. А след години събрах кураж и отворих агенцията си в България…
Друг ключов момент е може би университета CETT в Барселона. Преди години ме поканиха като гост лектор, беше голяма чест за мен, това е един от най-добрите университети за туризъм в Европа… И до сега всяка година имам участия там и хората там са ми много скъпи…
Може би бих добавила влизането ми в Mindful Travel асоциацията в Мадрид, представям България като дестинация за Mindful и съм убедена, че това има бъдеще… Това са пътешествия, свързани с емоционалното и физическо здраве на хората, т.нар. осъзнати пътешествия, slow travel и т.н. Ако с работата си правиш хората по-щастливи и по-здрави – това е наистина специално.
Кое място те вдъхновява?
– Лисабон, трансформираните квартали там, както и морето… Стоях и си представях Фернандо Магелан, една от личностите, които много бих искала да срещна, ако беше възможно да се пътува във времето. Това е град на мореплаватели и откриватели, на фадото, вкусната храна, а хората са много приятни и открити… Всъщност, не по-малко ме вдъхновява и моето село Беломъжите със своите около 15 къщи, една от тях е нашата, обитава я сестра ми и стопанисва най-страхотните къщи за гости. Всяко място вдъхновява по различен начин и оставя различни послания в теб…
Ако можеше да се срещнеш с човека, който си била преди 10 години, какво бихте си казали?
– Само 10 години? Знам какво: да взема незабавно шофьорска книжка, веднага! Да нося повече рокли през лятото, сандали и обици… Да намирам повече време за жената в мен… Да чувам вътрешния си глас, тъй като се оказва, че има нелоши идеи…
За какво мечтаеш, накъде води твоят компас?
– Естествено да обиколя света и да стигна до красиви топли места… Не изкачвам планински върхове и не ме предизвикват екстремните преживявания… Може би повече Юг. За мен интересни са хората, техните странности, вкусове, начина, по който усещат живота, готвят, работят, възпитават децата си… Би било ценно например да остана известно време в едно планинско селце в Бутан и да живея с хората там, много по-ценно и интересно за мен е и от най-високия планински връх… Или пък да съм в кухнята на някой Мастър шеф и да науча всичките му тайни… И ако може да покажа света на децата си, ще е прекрасно!
Кое е последното предизвикателство, в което си се впуснала?
– Пътешествия по време на пандемия… Не го исках, но ми се случи точно това предизвикателство и го приех… Още съм в него. Много нови тематични продукти се получиха, а като вземат да идват групите, за мен е като истинско коледно чудо. Скоро стартирахме програма за вегани, за PAS (хора с висока чувствителност), насред пандемията направих и първата в България експедиция за Индустриален туризъм… Трудно е, голямо падане и ставане е, затваряне на граници в последния момент, хора, които ти казват как не може и колко е трудно, експерти от министерства, които те объркват тотално… Обаче въпреки всичко се случват нещата и съм истински благодарна, че мога да правя това, което обичам… Усещам го всеки път, когато си посрещам хората на летището и когато ги изпращам, а в очите им има сълзи… Това ми дава увереност и смисъл. В момента се подготвям за изложението в Мадрид и в главата ми се надпреварват всякакви щури идеи… Оставям ги да бухнат и втасат като коледна питка и… знам, че част от тях ще се случат.
И за финал, какво е твоето коледно пожелание – към теб и света?
– Да сме здрави преди всичко! Да не се страхуваме да бъдем себе си, да следваме сърцето си – то знае най-добрите посоки, да обичаме, да вярваме в доброто и да му помагаме да се случва!.. Весела Коледа!
—
Автор на публикациите в „360“ е Радостина Аръшева.
Рубриката „360“ ви запознава с истории и хора, които гравитират около центъра на България, обичат да пътуват наблизо и надалече и има какво да споделят, независимо дали става въпрос за приключение в някоя висока планина или по близката горска пътека, за гмуркане в смела идея или за нещата, в които вярват.