• You have no bookmark.

Your Wishlist : 0 listings

Sign In

„360“ с Ина Иванова

Днес надникваме за малко в света на чаровната Ина Иванова. Тя е родом от Габрово, занимава се професионално с интеграцията на компании след сливане или придобиване и това, което знаем още за нея е, че определено обича да изследва – нови реалности чрез рисуването и нови територии чрез пътуването. Споделя, че сред любимите ѝ места са Мианмар, Иран, Норвегия, Япония, Виетнам и Мароко. Вижте какви интересни неща ще ни разкаже тя за пътешествията си по света.

 

Здравей, разкажи ни малко повече за себе си.

Здравейте, аз съм Ина. Мога дълго време да оцелея на маслини, сирене и вино. Обичам планината и морето поравно. Влюбена съм в движението като цяло и използвам всяка възможност да експериментирам, изследвам и приключенствам. Не обичам торта. Да, всякаква торта.

 

Как виждаш Габрово през твоите очи?

– Вкъщи и народна топка. Това са първите ми две асоциации. Също баири, гори, реката и лека меланхолия.

 

Докъде си стигала най-далеч? Каква беше срещата ти с това място?

– Япония. Магично, мистично и толкова наситено за сетивата. Докато бяхме в Киото, залисани в обиколки, се стъмни докато бяхме в храма Фушими-Инари (има много статуи на лисици понеже се смята, че са пратеници на Инари), та в един момент бяхме абсолютно сами, навътре в гората, беше пълнолуние, чуваха се само потракванията на дървените камбанки, силуетите на лисици и оранжевите порти. Призрачно и вълшебно.

 

Сподели за твое приключение или пътуване, което е оставило следа в теб. Как промени перспективата ти и какво научи за себе си тогава?

– Пътуването ми до Иран. Хората, които срещнах по пътя ме накараха да се замисля над собствените ми стереотипи и колко ама нищо не знам за света. През цялото време оставах да пренощувам в локални хора през каучсърфинг платформата и в някакъв момент дори сe оказах на ирански традиционен годеж, седнала на пода на стари вестници, опитвайки се да обясня на една достолепна иранска баба как не ям месо, с нейния недоумяващ поглед от превода, и накрая просто хванах това агнешко и го напъхах в устата си, преглъщайки с огромно количество локален айран (дуг).

И за свободата – колко много свобода имам няколкостотин километра по-нагоре на картата.

 

Коя е най-интересната среща, която си имала по време на пътуванията си?

– Хм, не е една : ) Но сред най-колоритните е на една възрастна дама израснала в Щатите, но с йеменски произход (над 70 г.), с която се запознах в един хостел в Йерусалим, а аз се опитвах да се скрия от един местен инженер на военни дронове, който искаше да се ожени за мен. Жената беше започнала да пътува след като се беше пенсионирала, защото искала да влезе в клуба на 100-те (клуб за хора посетили над 100 държави). Беше пълна с истории, защото отдавна беше минала 100 държави, не спря да ми се извинява, че си беше забравила чувалчето с тапи за уши, които раздаваше, защото хъркала безобразно. Даде ми няколко ценни съвета за живота : )

 

Разкажи ни за най-странната си случка по време на път.

– На Малдивите, един украински бизнесмен упорито се опитваше да ме убеди, че IT не е перспективно, камо ли интересно и че трябва да приема предложението му за почасова работа. Отне ми някакво време да разбера каква работа предлага точно…само да отбележа, че не е от тези с пенсионното осигуряване… Имах доста въпроси като цяло (примерно предлагат ли карта Мултиспорт ; ) ), но явно ако си жена от Източна Европа автоматично се предполага, че имаш афинитет към сферата на платената еротика, защото не за първи път като се чуе откъде съм и тоя стереотип избухва.

 

Кои са твоите 3 най-значими момента навън и какво ги прави толкова специални за теб?

– Индийският океан – тази година правих шнорхелинг за първи път там и не можех да излезна от водата, въпреки всичките странни форми, на които изгорях (да, с постоянно мазане с 50-ти фактор и рашгард и т.н.) Наистина се чувствах все едно съм си вкъщи. За първи път видях манти (бел. ред.: вид риби) и коралов риф и не можех да спра да се дивя.

– В единия от музеите в Сайгон – във фоайето има дечица, които правят и продават цветя от стъкло. Дечицата са родени с малформации в следствие на агента ориндж, използван по време на Виетнамската война. Имаше деца родени без очи…

– Едно пътуване зимата до Северния полярен кръг с много близка моя приятелка румънка, която живее в Осло. Безбрежна снежна красота са тия фиорди. Имахме късмета да видим и Северното сияние, но споделената емоция с тази приятелка добави специален оттенък.

 

 

 

Открехни ни малко и за твоите пътешествия чрез рисуването. Как изглеждат световете там?

– Опитвам се да достигна до мъдростта, заключена в собственото ми подсъзнание. Понякога успявам да надникна и в чужди такива.

 

(Вижте още в галерията по-горе)

 

Ако можеше да се срещнеш с човека, който си била преди 10 години, какво бихте си казали?

– Че нещата ще стават все по-добре и по-хубави. И също „Слушай по-малко другите. Те нищо не знаят.“ Също, независимо какво се опитват да те убедят рекламите, още нищо не е толкова зле на 30+.

 

За какво мечтаеш, накъде води твоят компас?

– За това винаги да имам времето и благословията да пътувам и да продължавам да срещам сродни души.

 

Кое е последното предизвикателство, в което си се впуснала? Какво му даваш ти и какво ти дава то?

– Отивам на рожден ден след седмица до Швейцария. Ще ме водят по Швейцарските Алпи за греяно вино. Засега то предимно взима и то във швейцарски франкове : )

 

 

 


Автор на публикациите в „360“ е Радостина Аръшева.

Рубриката „360“ ви запознава с истории и хора, които гравитират около центъра на България, обичат да пътуват наблизо и надалече и има какво да споделят, независимо дали става въпрос за приключение в някоя висока планина или по близката горска пътека, за гмуркане в смела идея или за нещата, в които вярват.

Prev Post
Габрово отличи своите доброволци
Next Post
Консултации със специалисти в МБАЛ „Свети Иван Рилски“-Габрово през декември
0
Close

Your cart

Нямате артикули в количката.