• You have no bookmark.

Your Wishlist : 0 listings

Sign In

„360“ с Иво Тепавски

Днес ви срещаме с винаги дейния и усмихнат Иво Тепавски от Габрово, който определено умее да общува с младежите, а заедно с това – да ги провокира и мотивира да разгръщат своя потенциал. Навярно много от вас го познават именно с активното му доброволчество и работа в младежки и социално ориентирани инициативи главно в ИМКА Габрово. Ето какво има да ни сподели той за своите моменти навън и на път.

 

 

Здравей, разкажи ни малко повече за себе си.

– Аз съм Иво и се занимавам с доста неща, като винаги ми е трудно да обясня всичко в няколко изречения. Определям се професионално като младежки работник, координатор на проекти, организатор на събития, обучител и от известно време официално и като учител. Иначе съм любопитен, по-често интровертен тип с многобройни повици към екстроверност. Обичам приключенията, безкрайното търсене и времето, прекарано с любими хора. Вдъхновявам се от хората, от децата най-вече, от каузи и възможността за положителна и смислена промяна около мен. Но от самото начало на осъзнатия си път на първо място съм бил (и ще остана) габровец, априловец и имкаджия.

 

Каква е твоята връзка с Габрово? Как виждаш града през твоите очи?

– Габрово е моето място. Опитах се да се сборя с този факт за кратко и не ми се получи. Може би хората около мен знаеха преди мен това, но пък и съдбата, силите или някой друг все ме завърта и води обратно в центъра на България, и явно в центъра на моя свят, и не ме пуска да си тръгна. Тук съм отгледан, тук пораснах, тук е семейството ми. Та, да, не знам дали се върнах или по-точно останах, но и аз съм тук. Според мен Габрово притежава един огромен потенциал. Доста хора чувам, че не са съгласни с това, но ето аз съм един от онези, които пък сме се нагърбили с нелеката задача да ги убедим в противното. Габрово е една общност, която тепърва прохожда и ѝ предстои да се изправи смело и да покорява върхове.

 

Докъде си стигал най-далеч? Каква беше срещата ти с това място?

– О, все още не съм ходил много надалеч. Мечта ми е! Главно съм странствал из стария континент. Може би, погледнато малко по-символично, най-далеч съм стигал до Армения, Косово и Молдова. Имах възможността да разгледам не само столиците на тези държави, но да се докосна и до тяхната истинска същност, до природата и до културата на техните народи. Там се чувствах наистина най-далеч от дома, без да знам какво да очаквам и като че ли в едно друго измерение, което в крайна сметка е доста магично, хем някак познато, хем различно и вълнуващо.

 

Сподели за твое приключение или пътуване, което е оставило следа в теб. Как промени перспективата ти и какво научи за себе си тогава?

– Повечето ми пътувания са били свързани с моето хоби и работа – младежките дейности или организирането на събития (и то заради ИМКА в Габрово, където се научих на този занаят).  Всяко едно от тях, всяко едно място все още живее по свой начин в мен и доста често намира начин да застане на първа линия в съзнанието ми с прекрасни спомени, емоции и трепет, които мигновено ме връщат обратно, там някъде при сбъднати мечти и неочаквани възможности. Пътуването, което може би ме тласна по пътя, който вече съм избрал за себе си и ме е променило най-много, е едно почти двумесечно приключение в Ромфорд – предградие на Лондон, където, тъкмо навършил 17 години, прекарах по незабравим начин лятото на 2013 година, отговорен за едни невероятни деца в лагерите на ИМКА там. Още тогава Лондон стана мой и някак се превърна в една от най-значимите точки по моя път – един катапулт, който ме изстреля в живота.

 

Когато стане трудно, какво те мотивира да продължиш?

– Семейството ми, приятелите ми, любовта ми към тях и към хората като цяло. Вярата и надеждата, че аз съм този, който може да вдъхнови и да повлече другите към осъществяването и постигането на идеите, мечтите и каузите.

 

Разкажи ни за най-странната си случка по време на път.

– Ха, това, което е странно за едни, си е съвсем нормално за други. Може би нещо, което не ми се беше случвало далеч от дома допреди да се озова на мястото, за което ще ви разкажа, е да се слея с един град до такава степен, че да ми донесе едновременно вълнение, спокойствие, пълнота и момент на искрено щастие. Едно толкова чисто и съкровено усещане, че да искам да го споделя с най-близките ми хора и то на момента. Преди началото на пандемията имах шанса да работя като мениджър на международни обучения. Работа, която за пръв път ме отведе до Португалия. Декември, 2019 година, малко преди Коледа, след като кацнах в Лисабон и прекарах няколко доста натоварени часа в хотела, където се провеждаше събитието в телефонни разговори с подизпълнители, участници и т.н., реших да оставя всичко за момент и да „избягам“. Хванах метро, без да знам къде ще отида, пътувах няколко спирки и реших, че трябва да изляза на повърхността. Оказах се в самото сърце на града, на брега на реката, пред залеза. Там слънцето май е по-различно, по-жълто, а залеза някак по-омагьосващ. Вълшебна мелодия от китара, песента на мъж зад мен, един живописен момент, а след това – коледните светлини, ароматите, хората, които се наслаждаваха на топлата вечер. Един студентски хор, мелодията и акомпанимента на дайре, ритъма на града и белите му павета ме отведоха до малък коледен базар, до един фонтан и една пейка. Там си поех въздух и се обадих на всички, наистина на всички, на които трябваше да разкажа как се чувствах точно в този момент.

 

А кое е най-щурото или необичайно нещо, което си правил навън?

– Една бърза история от Германия с приятели на един фестивал. Програмата е интересна, следват работилници и ние избираме да останем заедно и да се включим в сесия, наречена „Building bridges“ (Строене на мостове). Е, мислим си ние, това е метафорично, става въпрос за мостове между хората, народите, все пак сме на международно събитие. Да, ама не. Закъсняваме няколко минути, тъй като сме се изгубили, докато намерим таванското помещение на замъка, в който се намираме, което е приютило тази работилница. Двама австрийци обясняват за различни инженерни подходи при строенето на мостове. И така, този следобед група габровски младежи помогнаха доколкото можаха в строежа на два дървени моста над един не чак толкова плитък дол (имаше си и вода) в Унтерювисхайм, Баден.

 

Кои са твоите 3 най-значими момента навън и какво ги прави толкова специални за теб?

– Едни 10 дена в Родопите, които няма как да забравя, без интернет, далеч от колите, градовете и шумотевицата… едно старо училище, тесните пътеки из тихото село и гласовете, които огласяха гората и вдъхваха нов живот на онова, което някога е било.

Една хладна лятна нощ, на един планински хълм в гръцките гори над село Нимфео, скришом промъкнали се отвъд оградите на резервата за мечки с точните хора само с няколко спални чувала, ярките звезди в необятното небе и много думи за изприказване.

И със сигурност всяка една минута прекарана на Узана. Това ми е може би най-любимото място в България – там си ми е като вкъщи. Толкова много спомени и моменти ме свързват с тази поляна, дърветата, гората. Детски смях от лагерите на ИМКА, нощните разходки в приятна компания, един джулай на Исполин преди доста време, много срещи, много мисли, разговори и една прохладна сутрин, едно одеяло и надбягващите се елени, които сякаш си играеха с мъглата.

 

Кое място те вдъхновява и защо?

– Вдъхновява ме най-вече дома, защото и моите усилия са насочени основно към него, към Габрово. Колкото и да съм пътувал, да съм видял, преживял, научил, всичко това съм върнал обратно тук в града. Благодарен съм на Сдружение ИМКА, че продължава да бъде главното място, където мога да намеря начините, възможностите и подкрепата за осъществяване на своите каузи и мечти. Точно заради ИМКА съм имал и шанса да пътувам толкова много – Великобритания, Франция, Белгия, Швейцария, Чехия, Унгария, Румъния, Молдова, Армения, Косово, Македония, Гърция, тя ме е отвела до тях. (Имам и още държави в списъка, който се надявам да не спира да расте.)

 

Ако можеше да се срещнеш с човека, който си бил преди 10 години, какво бихте си казали?

– Човекът преди 10 години е един младеж, на когото за пръв път му се е случило да пътува малко по-далеч от дома си и му е харесало, срещнал е много добри приятели в училище и извън него, за които все още не е осъзнал, че ще са му най-близките хора и се е престрашил да приключенства. Тепърва започва да открива себе си и да отстоява своите интереси и мечти, но и кипи от любопиство – това, което продължава да ме води и днес. Нищо не бих му казал, а ми се иска да го наблюдавам отстрани с усмивка и да преживея отново с него някои моменти, с някои хора и може би ще дойде миг, когато бих му подхвърлил камъче или прекършил някоя клонка, колкото той да спре, да се ослуша и да продължи по пътя си.

 

За какво мечтаеш, накъде води твоят компас?

– Мечтая за нови хоризонти, мечтая за дома и за щастието. Аз съм щастлив, това е личен избор за мен, но искам да ми се случват нови, добри и красиви неща, които да ме карат да го изричам по-често на глас. Другите континенти все още очакват да бъдат открити на моята карта – Южна Америка и върховете на Андите, Африка и нощите в Сахара, Азия и потайностите на Изтока, това са част от мечтите ми. Мечтая да живея живота си в реалния свят, да бъда, да работя и да постигам повече „на живо“ – контакти, хора, срещи, предизвикателства и проекти от всякакво естество.

 

Кое е последното предизвикателство, в което си се впуснал? Какво му даваш ти и какво ти дава то?

– Преподаването – това е последното голямо предизвикателство. Изключително съм благодарен за доверието и за възможността… Тя ме върна обратно у дома и ми позволи отново да прекрача прага на друго място, което определям за свое – Априловската гимназия. Шегувам се, че напоследък на младежите не им се занимава с нищо и тъй като те спряха да идват при нас – хората от младежките организации, аз отидох при тях. Има някаква истина в това със сигурност. Знам, че това е само началото на един нов път, по който поемам, като се надява истински той да бъде колкото се може по-дълъг.

 

 

 


Автор на публикациите в „360“ е Радостина Аръшева.

Рубриката „360“ ви запознава с истории и хора, които гравитират около центъра на България, обичат да пътуват наблизо и надалече и има какво да споделят, независимо дали става въпрос за приключение в някоя висока планина или по близката горска пътека, за гмуркане в смела идея или за нещата, в които вярват.

Prev Post
Десетки хиляди лалета и нарциси ще оцветят Габрово
Next Post
Да поговорим за боклука с Невена Екимова
0
Close

Your cart

Нямате артикули в количката.