- април 7, 2022
- 1703
Всички знаем, че когато сме в планината и ако нещо се обърка, независимо от случая и условията, винаги можем да потърсим помощ от онези сърцати хора, които стоят зад емблемата на Планинската спасителна служба. Планинските спасители са тези, на които едновременно се възхищаваме и къде на шега, къде не, им пожелаваме да имат по-малко работа, поради естеството на дейността им. Те работят изцяло на доброволен принцип и са на разположение 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата, за да окажат помощ и да гарантират сигурността на пострадалите в планините, както и да предотвратят нещастия там, влагайки цялата си енергия и умения и често рискувайки собствената си безопасност. Да си спасител в планината е отговорно призвание, изтъкано най-вече от отдаденост, професионализъм, човечност.
За Планинската спасителна служба (ПСС) в България си говорим с Владимир Павлов. Влади е възпитаник на Национално училище за планински водачи в с. Черни Осъм – единственото такова в страната, както и на Националната спортна академия. Практикува планински активности от малък и след период на обучение и стажуване като планински спасител, днес той е част от редиците на ПСС към отряд София. Потърсихме го да ни разкаже за същината и нюансите на дейността на планинското спасяване у нас. Каква е неговата гледна точка, вижте в интервюто ни с него.
Здравей, Влади. Знам, че отскоро ти вече си част от семейството на Планинската спасителна служба. Въведи ни малко в кухнята – как точно е организирано планинското спасяване у нас като дейност и кой стои зад ПСС?
– Да видим какво си спомням от историите, които толкова съм слушал. Цифрите ми може и да не са толкова точни.
Планинската Спасителна Служба е организация с близо 100-годишна история. Създадена е от хора, за които можем да кажем, че освен началото на спасителна дейност в българските планини, са поставяли началото и на планинарството, алпинизма и планинарската култура в България. Много сърцати, трудолюбиви и със специално отношение към планината хора. През годините много такива хора са развивали планинското спасяване до това, което е то днес. А още по-хубавото е, че този процес далеч не е спрял. Днес Планинската Спасителна Служба е организация в редиците на Българския Червен кръст. Член е на Международната организация по планинско спасяване (ICAR) още от преди 50 години. Тези членства, съчетани с едни истинки професионалисти в планинската среда, които се раздават за каузата планинско спасяване, правят така, че ПСС да е една организация с работеща, съвременна и надеждна техника и тактика за планинско спасяване и за обучение по планинско спасяване. Трябва също да отбележим, че службата е доброволно формирование. В България има около (дойде момента за цифрите хаха) мисля 600 действащи планински спасители, разпределени в 32 отряда в много от планинските градове на България. Всеки отряд има определен район и предварителна тактика за действе при инцидент или нещастен случай в планината. Понякога се случва така, че в гранични райони съседните отряди си помагат и заедно се организират за оказване на помощ. Особено често се наблюдава това в любимия ни Централен Балкан. ПСС поддържа централен денонощен пост, който е свързан с националната система 112. И така при нужда може бързо да потърсим и да ни бъде оказана помощ. А пък като споменахме думата съвременни, е хубаво да отбележим, че ПСС има и добро мобилно приложение, което е много добра идея любителите на планински занимания да имат инсталирано на мобилните си телефони. Така, лесно може да се изпратят точни координати на мястото, където е необходима помощ. Приложението е оптимизирано така, че да не хаби много батерия, да не заема много памет и да осъществява връзка при минимално наличие на обхват.
Как се става планински спасител? Разкажи ни по какъв път минаваш, за да се обучиш и квалифицираш като спасител в планината.
– Интересно е, че моят път беше много дълъг. Много приятели и съученици започнаха своето обучение преди 10-15 години. Някои от тях се отказаха да се занимават с планинско спасяване, други са все още активни спасители. Тогава аз някак не бях готов за това, но от днешната ми гледна точка вярвам, че още тогава е започнал моят път в ПСС, просто беше малко странно извървян. Тогава не намирах смисъл за себе си да съм част от ПСС, но определено го търсех. И така допреди 3 години, когато оцених, че в ПСС има много истински професионалисти и ми се прииска да съм част от тях. Паралелно с това си дадох сметка, че развитието и популярността на планинските спортове и дейности неминуемо ще доведе до все по-голяма нужда от планинско спасяване. Оцених, че имам какво да дам, че имам капацитет, знания, умения и навици, необходими да окажа помощ на нуждаещ се в планината, и това да става при максимална сигурност за здравето и живота ми, а и за здравето и живота на колегите и на нуждаещите се от помощ. Оказа се обаче, че има една подробност. Планинското спасяване е организирана дейност. Има своите изисквания, тактики, протоколи. Именно поради тази причина всеки бъдещ спасител минава специално обучение. Без значение колко добър планинар, алпинист, катерач си е необходимо да минеш обучение. Обучението стартира с приемен изпит и продължава с цикъл от курсове. Самите курсове са по около седмица всеки, но през целия цикъл си част от даден отряд и имаш възможност да тренираш и взимаш участие в оперативна работа. Завършвайки два курса, зимен и летен, ставаш стажант спасител. Цикълът се повтаря с по-задълбочен и специализиран материал и след още два (зимен и летен) курса ставаш спасител. Тук идват по-тежките моменти, слагайки и носейки емблемата на ПСС заявяваш една отговорност пред всички, намиращи се в планината. Аз я нося само от няколко месеца и трябва да си призная, че често все още малко се притеснявам от това. Започвам много да мисля. Да си задавам въпроси. „Ами, ако стане това или онова, какво трябва да направя, как ще реагирам?“. Давам си сметка, че тези въпроси са добри за тренираността и подготовката ми не само като планински спасител, но като пребиваващ в планината въобще. Силно препоръчвам на всеки излязъл в планината да си ги задава по-често и да успява да намира отговорите.
Какви умения са нужни, за да бъдеш планински спасител?
– Определено да обичаш да практикуваш планински спортове. Това те поддържа във форма, дава ти познания за терена… Емпатията също е от съществено значение за мен. Не можеш да бъдеш безразличен към проблема на човека, на който помагаш. Възможността да управляваш емпатията също. Понякога сме свидетели на тежки трагедии, на които няма как да не бъдем съпричастни, но е важно да се грижим и за собствената си психична хигиена, за да можем пак с чисто съзнание да помогнем в следващите случаи.
С какви предизвикателства се срещат планинските спасители, когато са в действие?
– Тук може да има доста дълъг списък. Теренът може да бъде предизвикателен. Не само за придвижване, но и за пренасяне на пострадал. Метео условията. Някой беше питал един от колегите дали тренираме в лошо време. Истината е, че ние обикновено работим в лошото време. В акциите за издирване често сериозно предизвикателство е оскъдната информация и дори заблуждаващата понякога информация. Това са едни от най-мащабните акции. В този ред на мисли, времевият и човешкият ресурс също могат да бъдат предизвикателни. Ще кажете „Че нали има 600 души спасители“. Както казахме, организацията е доброволна и нейните членове планински спасители ходят на нормална работа, както всички други граждани. При необходимост ние трябва да напуснем работните си места и да се озовем по най-бързия възможен начин в планината, за да окажем помощ. Не разполагаме със закон или наредба, която да ни освобождава от работното ни място, когато сме в планината и спасяваме. Всеки по някакъв начин се оправя с работодателя си. Липсата на възможност за спешна въздушна медицинска помощ в България изключително често ни поставя пред предизвикателството да провеждаме мащабни, изключително опасни акции, за да окажем помощ в ситуация, която може да бъде решена в рамките на по-малко от час с малък ресурс, значително по-малък риск и по-висока ефективност. Или казано по-ясно, това означава спасяване на човешки животи. Много на брой.
Законови и финансови предизвикателства не липсват, но няма да влизам толкова дълбоко.
Сподели ни малко за твоите активности в планината и какво те мотивира да се присъединиш към ПСС.
– Ами аз си пребивавам в планината от дете. Потомствено е отношението ми към планината. Израснал съм в планински град – Етрополе. Завършил съм училището за планински водачи в Черни Осъм и имах щастието да уча в едни много силни години на училището. За пет години в полите на Балкана се радвах на много скитане, походи, катерене, учебни практики, участия в състезания по ски алпинизъм, сборове по алпинизъм и спелеология. За жалост бях и свидетел на някои не много приятни случки и инциденти в планината и си дадох сметка, че смирението пред планината е много ценно. Че правилната оценка на риска е много трудна. Или ще го подцениш, или ще го надцениш. В единия случай ще си изпатиш, в другия – няма да направиш каквото искаш и просто ще си стоиш вкъщи. Аз по-скоро останах по-консервативен в оценяването на риска, но определено не си и стоя вкъщи. Има някакъв баланс хаха. Тази консервативност мисля, че ме научи на доста ценни умения. На търпение, на това да оценявам всяко нещо, което ми предлага планината. Да се радвам и на пухкавия, лек сняг, и на гадната кора, и на живописния целодневен преход, и на онези студени 30 минути в калта и дъжда, в които съм излязъл да потичам преди работа. Просто ми доставя удоволствие да съм в планината без значение колко високо „спортно постижение“ е това, което правя там.
След училище някак естествено и неусетно започнах да уча в Националната Спортна академия със специалност „Туризъм – алпинизъм“. Така, забавлението в планината продължи. Уроците също.
Явно в един момент съм станал по-алтруистичен и реших, че това, което съм научил в планината, мога да го приложа в помощ на някой. А и честно казано винаги съм си представял как помагам на хора в спешни ситуации. Така се озовах на приемен изпит за ПСС и днес съм много радостен от това ми решение.
Как протича една спасителна акция в планината, където условията почти винаги са трудни? Ти самия участвал ли си в такава?
– Да. Аз имам щастието да съм част от Софийския отряд, който отговаря за един доста обширен район. 6 планини има в него. Едната е изключително много посещаваната Витоша планина. За три години, откакто съм член на отряда, участвах в няколко мащабни акции, в голям брой случаи по време на дежурство, също и в около 10 организирани охрани на състезания по планински спортове. Палитрата е много пъстра. Всяка акция, всеки случай е различен. За мен обикновено една акция започва с иззвъняването на телефона и съобщение, че се организира акция. В съобщението обикновено има основна информация за случая и кратко време за отзоваване. След това, независимо дали участвам в акцията или не, следват часове на вълнение и мисли. Какво се е случило, как, с какво да помогна, как най-добре да помогна…
Спрямо твоите впечатления, с какви проблеми трябва да се справя планинското спасяване у нас като дейност?
– С големи хаха. Най-общо бих казал, че проблемите, с които трябва да се справя ПСС са доста сходни на проблемите, с които трябва да се справяме във всички останали дейности и организации в България. Неща като адекватно законодателство и неговото спазване, финансиране, мотивация и отдаденост на практикуващите. За щастие фактът, че ПСС е доброволна организация може би изнася мотивацията на едно доста по-различно ниво. Различно от например мотивацията на практикуващите в медицината, образованието, науката. Въобще хората, при които това, с което се занимават е тяхна професия и на него също разчитат да се изхранват и да имат добър стандарт на живот.
Но останалите проблеми мисля, че са по един или друг начин сходни. Стана въпрос по-рано за някои от тях. Като най-наболелите проблеми бих посочил: липсата на хеликоптерното спасяване, адекватна правна норма за доброволчеството, финансиране. И в частта финансиране също трябва да обърнем внимание на проблема с планинските застраховки, който от своя страна се корени в един друг голям общонационален проблем – културата. Съвременната планинарска култура изисква да сме отговорни пред собствената ни сигурност и пред усилията, които ПСС полага, за да може да ни окаже помощ, когато ни се наложи. Планинските застраховки не са толкова скъпи и е задължително, ако се занимаваме с дейности в планината, при които съществува риск от нараняване, да имаме сключена планинска застраховка. Планинското спасяване е доста скъпо струваща дейност.
Прави ли ПСС обучителни събития или инициативи за любителите на планината, които да засягат безопасното пребиваване навън, като например правилно поведение при инцидент, първа помощ, разчитане на метеорологичните условия, т.н.?
– Хубав въпрос. Много ти благодаря. Може би има много какво да се направи в тази насока, но определено отговорът е да. Въпреки че планинската спасителна служба днес няма голяма изявена контролна и обучителна функция, ПСС организира масови лекции на тема безопасност в зимната планина и лавини. Също така се стреми чрез социалните мрежи и на сайта си да информира туристите за моментната обстановка в планините. На сайта https://www.pss-bg.bg/ в секцията Наши съвети също може да бъде намерена полезна обучителна информация. Хубаво е, че в днешно време има много възможности за курсове по планинарство, които са доста полезни. Услугите на планински водачи също са един безопасен и приятен начин да излезем в планината. Тук обаче трябва да отбележим, че в България съществуват и практикуват много неправоспособни и неквалифицирани планински водачи и инструктори. Трябва много да внимаваме с това и да проучваме с кой всъщност тръгваме в планината. За планинските водачи има лесен начин за проверка на правоспособността. Трябва водачът ни да е вписан като планински водач в Националния туристически регистър към Министерство на туризма. Това лесно може да се провери онлайн.
Какви основни съвети би дал за всички, които излизат в планината, независимо от сезона?
– Първо, забавлявайте се. Второ, забавлявайте се отговорно. Знайте, че оказването на помощ в планината е нещо много различно от оказването на помощ в града. Изисква много повече човешки и времеви ресурс. Интересувайте се предварително за всичко, което може да се обърка и бъдете подготвени за него. Аз обичам да казвам, че е важно да си мислим за най-лошото, което може да ни се случи. И да мислим какво може, първо, да го предотврати, и второ – да знаем как да реагираме, ако все пак се случи. Дори с елементи на фантазия. Мислете и се подготвяйте дори за неща, които си мислите, че няма как да станат. Понякога има големи изненади. Бъдете сигурни в хората, с които ходите в планината. Проверявайте прогнозата за времето, съобразявайте се с нея. Следете страниците на ПСС и се информирайте как да потърсите помощ, ако се наложи. Имайте планинска застраховка. И пак – забавлявайте се, но знайте, че планината и утре ще е там.
Около 550 са доброволните планински спасители в страната, щатните са около 43, всички разпределени в 32 спасителни отряда във по-големите ни планински селища. В това число се включват и отрядите на Габрово (с база в местност Узана), Севлиево, Трявна.
Планинското спасяване е благородна, скъпоструваща и високо рискова дейност. Планинските спасители са на разположение по всяко време и както става ясно, са принудени да работят често продължително в тежки и сложни метеорологични и теренни условия, с риск за собствения си живот и здраве, за да оказват помощ при инциденти в планините. Бързината за достигане до пострадал е от огромно значение и от ПСС се стремят да намалят времето за откриването му, а оттам и да повишат шансовете за оцеляване. Всичко това изисква не само отлична подготовка, но и екипировка от най-висок клас. Дейността им се подпомага от хиляди дарители, които демонстрират разбиране и добро отношение.
Как можем да подкрепим дейността на нашите планински спасители? – Като направим дарение или най-малкото като си направим планинска застраховка и излизаме подготвени в планината. Подробна информация за всичко изброено, и още, можете да намерите в сайта на ПСС – https://www.pss-bg.bg/.
Снимки: Владимир Павлов (личен архив), сайт на ПСС
—
Автор на публикациите в „360“ е Радостина Аръшева.
Рубриката „360“ ви запознава с истории и хора, които гравитират около центъра на България, обичат да пътуват наблизо и надалече и има какво да споделят, независимо дали става въпрос за приключение в някоя висока планина или по близката горска пътека, за гмуркане в смела идея или за нещата, в които вярват.
