- февруари 22, 2022
В днешната рубрика на „Под перото“ ще ви срещна с авторката на Самодивски сезони – Искра Урумова. Тя реди буквите върху листа по такъв начин, че думите ѝ рисуват живи картини, които читателят вижда по-скоро със сърце, отколкото само с очи. Крайният резултат е магия. Една невидима връвчица, която ни свързва с героите и местата, описани в книгите ѝ.
Какво ми сподели Искра Урумова – прочетете в следващите редове.
Разговорът води О. Б. Х.
- Вече познаваме Искра Урумова – автора. Разкажете ни за Искра Урумова – човека.
Това е разказ, който обикновено не ми се получава. Не защото не мога да го разкажа увлекателно. Напротив! Просто вярвам, че хората най-добре разказват за себе си чрез своите избори и действия. Те, всъщност, са най-достоверният и убедителен разказ – много повече от всички думи. Но накратко: аз съм щастлив човек, който всеки ден благодари за живота си. Пребогата съм с близките си хора, с преживявания и със сбъднати мечти. Имам достатъчно, без да имам много. И не искам много. Вярвам в доброто, но не подценявам злото. Имам още много за сбъдване, защото съм мечтател.
- Вярвате ли в чудеса? И ако е така, моля, споделете някое с нас!
– Зависи какво разбирате под чудеса. За мен чудо е самият живот – слънцето, небето, морето, реките, тревата, планините, природата и нейната съвършена хармония и сила, за която сякаш ние, хората, сме забравили. Вярвам, че много от нещата, които всички наричат чудеса – като лечебните сили на водата, земята и растенията или като свръхспособностите на човешкия ум, са вид забравено знание и умение. Откриваме следи за него в спомените на възрастните хора, в стари книги, легенди и приказки. Вярвам, че нашата земя – България, е място, където точно тези чудеса са по-осезаеми, дадени са ни. Би било много, много глупаво и жалко, ако не ги ценим и не ги пазим. Струва си да говорим за тях и да ги показваме по всякакъв начин. Затова и аз разказах „Самодивски сезони“.
Разкажете ни малко повече за „Самодивски сезони“.
– „Самодивски сезони“ е съвременно българско фентъзи, което разказва за две тайни общества на свръхсъщества – самодиви и овчари, които живеят сред хората и често воюват – за власт над човешките умове, над природата и златото в недрата на България. Сюжетът преплита приключения и забранена любов, коварство и неочаквани обрати, води читателите на истински места по всички краища на родината, из затънтени села с техните легенди, но и в далечни страни и континенти. Самодивите и овчарите (юнаците от българските вълшебни приказки) са едновременно съюзници и врагове.
- Какво Ви привлече да пишете за тях?
– Обичта ми към родните приказки, към богатството на нашия фолклор, на легендите ни. Привлече ме моята страст към скитането из затънтени селца и древни руини, към разговорите с възрастните хора, които имат толкова много за разказване… „Откраднато, обречено, опазено“ и „Орисано“ са плод на желанието ми да разкажа за чудесата, събрани на нашата земя, по съвременен начин, интересен за младите хора, но не само. За радост, оказва се, че имам читатели от всички възрасти! Радвам се на всички и им благодаря! Страшно приятно е, когато някой споделя, че е посетил място, описано в книгите, че е следвал картите с местата, публикувани в началото на всеки от четирите сезона, че е потърсил повече информация за някое село, светилище, легенда, за билките, за меда, за златните находища…
- Всички сме чували за самодивите като за митични същества, но ако бяха сред нас, как мислите, че биха изглеждали днес?
– Някой може ли да твърди със сигурност, че те не са сред нас? Задавам този въпрос с усмивка. Едно от най-милите неща, които чувам от читателите е, че след прочитането на „Самодивски сезони“, се вглеждат в хората по различен начин, търсейки знаци: Дали пък ей онова красиво дългокосо момиче не е една от тях? Или пък – този висок синеок мъж на съседната маса много прилича на овчар… Така че… Кой знае? В моите книги е описано как изглеждат днес и самодивите, и юнаците. Ще кажа само, че много умело се сливат с хората, но ако човек има очи за чудесата, със сигурност понякога може да ги разпознае.
- Споделете ни малко „от кухнята“. Какво Ви очаква в професионален план?
– Засега моята любима професия – журналистиката, е пътека, останала назад. В момента не я практикувам, защото я обичам и уважавам твърде много нейните истински принципи, за да я… имитирам. В момента светът на книгите и новите сюжети ме привличат повече. И в този смисъл – за мен „кухнята“ е в света на писането – моето любимо тайно място, в което приготвям истории. Представете си го така – уютна къщичка в затънтено село сред високи планински хълмове, до буен водопад… Навън е лято, пеят птици. Аз смесвам герои, места, обстоятелства и думи, подобно на стръкчета дъхави билки и узрели плодове, заливам ги със слънчева вода, подслаждам ги с ароматен мед… Зная, че буди любопитство, но отговарям на въпроса съвсем лаконично: Това е тайна – до мига, когато напиша „Край“.
Благодаря на всички от цялото си сърце, че искат моята приказка да продължи!
Повече за Искра Урумова можете да намерите тук
