• You have no bookmark.

Your Wishlist : 0 listings

Sign In

Милена Пламенова: Много често читателите ми поръчват книга и се обръщат към мен на „Вие”, а след прочита ѝ на „ти”

В днешната рубрика на „Под перото“ ще Ви представя Милена Пламенова. Млада писателка на романи, близки до ежедневието ни, безкрайно живи и истински. Едно сърце, което чрез перото си раздава топлота и кураж на своите читатели. Написах анонс, с който да Ви я представя, но той ще си остане файл на десктопа ми, защото няма по-красиво представяне от отговорите ѝ на моите въпроси. Повече – прочетете в интервюто.

Разговорът води О. Б. Х.

 

  1. Разкажи ни малко за себе си. Знаем доста за твореца Милена Пламенова. Запознай ни и с човека Милена Пламенова.

 Милена Пламенова много прилича на своята хартиена двойничка Мел! С нея имаме сходна емоционалност, характер и копнежи. Това е и главна причина почти всички, които прочетат романите ми, да ме чувстват толкова близка накрая и да имат усещането, че ме познават от цял един живот. Интересното е, че много често читателите ми поръчват книга и се обръщат към мен на „Вие”, а след прочита ѝ на „ти”. И за мен тази връзка е изключително важна. Извън всичко това, Милена е едно доста емоционално момиче, позитивно и пълно с хиляди идеи. Обожава да слуша джаз, дългите разходки, магията на залезите и света на модата. А от няколко месеца най-верният й другар е една сладка далматинка – Далма!

  1. Първо главната буква в „любоВ с главно В“ е в края, след това при „ДилъР на Рози“ е някак споделена, при „дилъР на любов“ и „букет от Думи“ е в средата и чак при „Дъжд от емоции и есенни листа“ е в началото на заглавието. Има ли символизъм в начина, по който се изписват заглавията и какъв е той?

Това са точните факти, а дори не съм ги забелязала досега. Истината е, че символиката е съвсем различна и затова не съм се замисляла, че главната буква се измества с всяко следващо заглавие като позиция. За да обясня каква е връзката, може би трябва да започна с идеята, която стои зад най-първото заглавие, защото така започна всичко. Бях написала половината роман, а името му така и не идваше при мен. Тогава, една вечер, бях се събрала с всичките ми приятели и те ми предлагаха всякакви варианти за име в опит да ми помогнат. Всички те бяха доста сладникави и започваха с думата „любов”. Заглавия като „Любов в Рая”, „Любовта на живота ми” и прочее. На всичко казвах: „Не, не, не!”. В един момент отвърнах: „Не, не разбирате, това е много повече от любов, това е любов с главно „В”!
Тъй като главният герой се казва Виктор, всички се влюбихме в това заглавие веднага. Изписването на самото заглавие е такова, защото освен буквата на главния герой, идеята е, че това е любов, чиито край идва преди самото начало. Когато нещо свършва преди още да е започнало реално. Тъй като нямаше как да направим такова изписване на корицата, издателите ми решиха буквата да е по този начин и се влюбих в идеята им. При последвалата втора част трябваше заглавието да е едностилно с първата книга, за да изглеждат като поредица. Така създадохме на този принцип и „Дилър на рози”, „Дилър на любоВ”, а след това читателите ми започнаха да свързват тези главни букви с мен, неусетно се превърнаха в нещо като символ на Милена Пламенова и лого, и започнахме да ги пренасяме  на следващите книги според това къде и как позволяват думите в самите заглавия. Те са си характерни за моите книги и наистина изместиха нуждата да правя лого за мен самата във времето.

  1. Определяш „любоВ с главно В“ като личната си революция, а как накратко би описала останалите си книги?

Всичките ми романи мога да определя по този начин, защото във всеки един от тях имам лична кауза, която ме  е провокирала да го напиша и издам. Мисията ми е втъкана между редовете и на „Дилър на рози”, и при „любоВ с главно В”, и при бъдещия роман „Докато смелостта ни раздели”. Всички те са базирани главно върху страховете ни и преломния момент, в който трябва да изберем между това да продължим напред или да продължим да живеем заклещени в емоционалните си окови. Както вече доста често казвам на всички „сърца” (читатели), когато болката стане нетърпима и забравим как да се усмихваме, тогава е времето за лични революции, да се опълчим срещу страховете и предразсъдъците ни. Тези два романа показаха пътя на Мел и всичко, през което премина по пътя за своето щастие, а мнозина се припознаха в стъпките ѝ.

Книгата „Дилър на любоВ” се появи много спонтанно. Реших да я направя буквално в последния момент, за да изненадам всички, които си бяха предпоръчали романа „Дилър на рози”. Това бяха около 900 души, които освен романа, получиха и тази книжка като подарък с поръчките си. Изненадата им беше несравнима за мен емоция, защото никой не го очакваше. Тя събира повечето най-любими цитати от двата романа, както и романтични стихове.

Двете ми лимитирани стихосбирки ( „Букет от думи” и „В одежди от чувства”) определям по-скоро като един различен подарък: първата беше по повод 8 март, а втората – по повод Рождения ми ден. И двете са ми много скъпи, тъй като освен текстовете в тях, рисунките също са мое дело. Тези от „Букет от думи” разпродадох благотворително и събрахме около 600 лева за подкрепа на семейства в нужда и две болни дечица от рак.

  1. Какво е любовта за теб и какво място заема в живота ти?

Мога да отговоря само с една дума – „вдъхновение”! Ако трябва да съм по-многословна, бих изписала още стотици страници и всички те може би така и няма да са достатъчни, защото любовта е трудно да се определи с думи или да се постави в рамки.

  1. Споделяш, че се доверяваш предимно на усета си що се отнася до книгите, а маркетинговите стратегии и процентите от продажбите са на второ място. Колко важна е за теб връзката писател – читател и как поддържаш „искрата“ жива.

Много, много често чувам, че имам страхотни маркетинг умения от близките ми и читатели. Винаги им отговарям по един и същи начин – това, което за тях е маркетинг, за мен е моята душевност и самата аз. Всички игри, отстъпки, кампании, поведение – никога не съм ги правила, защото така трябва, защото това ще се хареса на хората или защото някъде съм го прочела или видяла. Всичко е продиктувано от личното ми желание да е по този начин. Аз не си го представям по друг. За мен има огромна разлика между 1 сърцат творец и 1 бизнесмен. И хората винаги усещат кой какъв е и това не може да се прикрие. Може би златната среда е да си комбинация от двете, но аз винаги работя с минимални надценки, правя много подаръци и отстъпки, чувствам всеки един човек, докоснал се до моите книги не като читател, а като „сърце”. Благодарна съм на всеки един, който повярва в моя свят и това е най-малкото, което мога да направя, за да се отблагодаря. Което отговаря автоматично и на следващия въпрос за „искрата”.

Аз никога не съм искала да ставам писател, не ми е минавало през ума дори. В един много тежък за мен момент, когато бях на дъното психически, в чужда държава, без никакви приятели наоколо, осъзнах, че за всичко това съм виновна само аз. Сама бях избрала това положение за себе си, грешките ми в миналото ме стискаха за гърлото и вадеха малкото ми останал въздух. Реших да започна да пиша роман, за да замисли всички сърца, които са поставили себе си в подобна ситуация по една или друга причина. Реших, че това е нещото, което ще ме мотивира и извади на повърхността, че ще помагам на всеки, който има нужда да бъде изслушан и има нужда от съвет, без да бъде съден. И две години по-късно твърдо стоя зад тази моя кауза и я приемам като неразделна част от романите ми. Изслушала съм стотици истории, промених съдбите на много хора, които ежедневно ми пишат, за да ми благодарят. Книгите ми ги няма в търговската мрежа и книжарниците, защото така ще се скъса връзката ми с всеки един, който се докосне до моя книга. Аз си го представях така: всеки роман пристига с лични послания, автограф, панделка, лично отношение, много грижа и внимание.  И точно така е от първия ден до днешния, а това за мен значи много повече от всички бизнес възможности, които съм пропуснала поради тази моя кауза. Превърнахме се в една огромна „армия сърца” в цяла България, които усещат тази връзка не само между мен и тях, а и помежду си. Превърнахме се в общество.

  1. Предлагаш помощ и съвети на всеки млад писател, който тепърва тръгва по пътя на твореца. А кой беше най-добрият съвет, който получи ти?

Не получих… И точно затова го правя с най-искрено удоволствие и усмивка. Като всеки един човек, който няма представа как се пише и издава книга, бях много объркана и наплашена. Имах десетки въпроси и не успявах да намеря отговорите сред хората около мен, тъй като никой от тях не се занимаваше с писане или книгоиздаване. Тогава реших да се обърна за съвет към няколко писателя, които обожавах и са много успешни. От етична точка ще се въздържа да посоча имена им. Имах само 2 въпроса: какъв е оптималния тираж за старт и дали могат да ме ориентират как да намеря издателство. Някои ми поискаха пари за консултации, други директно ми отказаха всякаква помощ и съвет, а трети ме оставиха с прочетени съобщения без отговор. Знаех, че ще се справя и сама, аз съм такъв човек, амбицирам ли се да постигна нещо, нищо не може да ме спре, не се отказвам. Но огорчението от тяхното отношение и пренебрежение си остана в мен. Още тогава се зарекох, че някой ден ще успея и ако някой ми поиска съвет, ще му помогна и отговоря, за да се почувства мотивиран, надъхан, амбициран и разбран, а не отхвърлен, подценен и още по-неуверен. Нямате представа колко много млади автори ми писаха и издадоха своите книги. Издателите ми ме дават за пример на всеки техен нов автор  и ме свързват с него, ако има нужда, за да му дам съвет как да популяризира успешно книгата си. И това е щастие! Нека има повече български книги и хора, които вярват в мечтите си!

  1. Често заставаш зад свои лични каузи, в които вярваш. Разкажи ни за новата си книга, която ще бъде посветена на домашното насилие.

Новата ми книга се казва „Докато смелостта ни раздели”. Търсих това име близо две години, още след като издадох първия роман. Една приятелка ме подтикна към идеята за този, защото беше пряк свидетел на детството ми и беше убедена, че книгата ми отново ще е в полза на много хора. Докато пишех „Дилър на рози”, паралелно мислех и нахвърлих някакви неща и за този роман, нямах колебания за сюжета. Усещах го вътре в себе си. Имах много трудно детство и историята отново е базирана на него. Романът е разказан от името на малката Мел  и дава представа за всички мисли, чувства и емоции, които преминават през детското съзнание, изпитващо физически и психически тормоз ежедневно на плещите си. Сюжетът е развит на няколко нива, които показват и психологическата гледна точка, как целият този стрес рефлектира върху душевността ни и влияе върху начина ни на живот и решенията ни като зрели личности в бъдеще време. Романът съдържа и информация към кого и как да се обърнем за помощ, ако сме станали жертва на домашно насилие. В него присъстват и писма от името на главната героиня към читателя, които някак се превърнаха в традиция от предните два романа и дават кураж, смелост и сила. Така, читателят усеща героите още по-близки до себе си, като свои приятели, на които може да се довери и да сподели.
Надявам се искрено и тази книга да помогне на някого. Дори и да е само на 1 сърце – заслужава си напълно да я напиша и издам.

  1. И за финал, какво би ни споделила като информация от кухнята? Нещичко от „зад кулисите“, каквото ти прецениш, че можеш да издадеш.

Зная, че за повечето хора, които са попаднали на моите профили и моя свят, изглеждам като едно момиче, което е вечно усмихнато по снимките и е постигнало всичко с лекота. Истината е обаче съвсем друга. Като всеки човек, и аз преминах през много трудности. Някои събития и случки бяха на ръба да ме откажат, но въпреки това събрах себе си и ги преборих. Човек трябва да вярва във възможностите си и да не позволява на ничии атаки и посегателства над труда му да го отказват и изпълват със съмнения. Аз понесох много удари върху гърба си от най-близките ми хора, но избягвам да говоря публично за това и затова почти никой не е наясно с тях. На мнение съм, че човек трябва да се концентрира върху позитивните моменти, за да има стимул да продължи напред, а не да затваря енергията си в негативното, защото докато говориш упорито за нещо, то значи има все още силно влияние над теб. Когато някой бъдещ автор ме помоли за съвет, давам му за пример моите грешки и някои от тези ситуации, за да избегне да се предоверява и да пострада като мен. И така колелото се завърта. Превръщам минусите в плюсове. За да успееш, трябва много хъс и постоянство. Да приемеш, че ще имаш и слаби дни и периоди, че те са напълно нормални и не бива да те демотивират и отказват. Да си подготвен, че не всеки ще те хареса, ще оцени труда ти или ще те разбере, но то не е и нужно. Твоите хора ще те усетят и разберат със сърцето си, останалите ще те провокират или заобиколят, но все пак ще продължат нататък. Пожелавам на всеки да вярва в мечтите си и да ги гони гордо, непримиримо и вдъхновено!

 

Искрено благодаря за това интервю  и възможност да разкажа повече за себе си и моя свят!

Повече за Милена Пламенова можете да намерите тук

Prev Post
До 31 януари: Започнете бизнес в кв. „Шести участък“ в Габрово
Next Post
Дарования и постижения – Момчил Момчилов Капитанов
0
Close

Your cart

Нямате артикули в количката.