- януари 11, 2022
- 474
Василена Спасова е 28-годишна писателка от град Пловдив, която съвсем наскоро издаде първата си книга „Писма до теб, до нея и до никого“. Обикновено в анонса разказвам повече за книгата и винаги използвам думата „автор“, когато представям хората, които интервюирам. Обаче днес ще се спра на синонима „писател“ и ще оставя по-голямата част от говоренето на Василена, защото аз самата останах безмълвна. В книгата си писателката е написала: „Може би ще видиш тази книга на рафта в най-крайния ъгъл на някоя книжарница. Защото там седят писателите. Далеч от витрината, на която седят авторите. Но ще ти издам една тайна, която малко хора знаят. Мястото на писателите е всъщност най-хубавото в цялата книжарница. Малцина стигат до дам, но успяват тъкмо онези, за които е написана тази книга и които имат най-много нужда от нея.“
Разговорът води О. Б. Х.
1. Ако трябваше да се представиш само с три изречения, какви биха били те?
Много обикновен човек. Всъщност, в това да бъдеш обикновен човек се крие много повече, отколкото изглежда на пръв поглед. Човек, който обожава кънтри музиката, кучетата и гората. Просто един обикновен човек, опитващ се да намери общ език с всички гласове, амбиции, мечти и тревоги в главата си.
2. В Лондон има немалко възможности за развитие, особено с твоето образование. Защо предпочете да се върнеш в България?
Обикнах Англия много бързо. Там срещнах истински приятели. Не ги интересуваше, че съм от друга държава, че имам акцент или че изобщо не разбирам чувството им за хумор, нито те моето, но въпреки това винаги се смееха. Истинските приятели се смеят и на най-глупавите ти шеги. Те ме приеха и ме накараха да се чувсвам у дома. Именно затова ми беше трудно да взема решението да се върна, но в България са моите родители. А всички знаем, че времето минава доста бързо, даже неусетно. Не исках един ден да погледна назад и да се окаже, че не съм прекарала време с тях, че не сме се разхождали заедно в гората, че не съм им казала толкова много неща. Не исках да бъда толкова далеч от тях, защото те са посветили целия си живот на брат ми и мен, а това е безценно.
3. Разкажи ни малко повече за книгата. Има ли писма, които не са сътворени, а споделени в нея?
Всъщност всички писма са споделени. Винаги съм казвала, че нямам никакви претенции, относно книгата, освен една. Книгата е много искрена и истинска, затова и много се радвам, когато хората ми кажат, че са се развълнували, когато са я прочели. Исках да напиша книга, която с малко думи да разкаже много истории и да накара читателя да чувства. За да постигна това обаче, трябваше да бъда безкрайно искрена, дори глупаво откровена, и да допусна читателя и до най-тъмните места в душата си. Тази мисъл ме ужасява, затова и издаването на тази книга е най-смелото нещо, което съм правила.
4. Илюстрациите в „Писма до теб, до нея и до никого“ са нарисувани от деца от център за настаняване от семеен ти. Те се вписват прекрасно в тематиката на книгата, но как реши да ги включиш в нея и какво послание се крие зад това твое решение?
Първоначалната идея беше да намеря илюстратор, на когото да кажа какъв стил харесвам и той да ги нарисува, но тази идея не ме караше да се вълнувам. Бях вложила толкова много чувства в тази книга и исках илюстрациите наистина да означават нещо за мен. Тогава ми хрумна идеята да попитам децата от центъра за настаняване от семеен тип „Олга Скобелева“. Те откликнаха веднага и нарисуваха най-прекрасните илюстрации. Вдъхнаха живот на книгата и ме накараха да я обикна още повече. Не бих могла да им се отблагодаря достатъчно за всичко, което направиха. А корицата е дело на моя много близка приятелка, Ева Василева. Тя е само на 15 години, но както се вижда, с огромен талант и много добро сърце. Тя не просто прочете книгата, а наистина вникна в нея, почувства я. След това нарисува корица, която сама по себе си разказва истинска, вълнуваща история.
5. Казваш в книгата, че рано или късно всеки пише писма. До кого ти пишеш най-често в реалния живот?
Навярно ще прозвучи странно, но най-често пиша писма до себе си. Не обичам да си водя дневник, въпреки че казват, че много помага да събереш мислите си. Лично аз съм по-искрена, когато ги пиша под формата на писма. На моменти дори забравям, че ги пиша до самата себе си. Трудно ми е да обясня разликата, но за мен е голяма. Започвам да пиша, без да имам особена идея защо или какво искам да кажа. Има едно много хубаво упражнение, ако си блокирал и нямаш вдъхновение. Взимаш лист и химикал и започваш да пишеш каквото ти дойде на ум. Важното е да не спираш да пишеш дори и за секунда. В началото са пълни глупости, но след това написваш неща, които дори и не си предполагал, че можеш. Така започват общо взето всички мои писма, а понякога от тях се ражда идея за нова история, която искам да разкажа.
6. И сега ще те помоля да напишеш едно кратичко писмо до нашите читатели. За какво би им разказала в рамките на пет изречения?
Здравей.
Пиша ти от южния кей. Залезът тук е прекрасен. Надявам се, че и ти си някъде, където морето е спокойно, слънцето бавно залязва, звездите нетърпеливо чакат да се покажат, а сърцето ти…сърцето ти бие изпълнено с любов. Надявам се, че и ти си някъде, където се чувстваш у дома, надявам се, че танцуваш.
Повече за книгата можете да намерите тук
