- ноември 23, 2021
Днес ще поговорим с Йоана Вълчева – автор на романтичните трилъри „Съвест“, „Пегол“ и „Пратеник на полумесеца“. Един от големите ѝ успехи е онлайн предизвикателството „България чете“, което създава през 2018 г. В него се включват както известни лица, така и читатели от цяла България, а отзвукът му остава още дълго из онлайн пространството. През месец ноември тази година Вълчева взима участие в благотворителната инициатива #книгазаусмивка.
Ще призная, че за мен авторката е много приятна изненада, която ме кара да очаквам неочакваното. За нея литературата е бягство, пътешествие, и въпреки това носи спокойствие. На пръв поглед несъвместими думи, но всъщност логиката им е неоспорима. Същото спокойствие и скрита сила лъхат от кристално сините ѝ очи, които ведро гледат на света, макар самата тя да се определя като срамежлива. Усмивката ѝ е открита и някак ярка, а зад нея се крият думи, които със сигурност ще Ви бъдат интересни.
Какво сподели Йоана Вълчева с нас можете да прочетете в интервюто.
1. В социалните мрежи оставяте впечатление за доста открита личност. Разкажете ни малко повече за Йоана Вълчева – човека.
В действителност Йоана Вълчева не е толкова открита, дори напротив – не обичам да се разкривам напълно, докато не опозная отсрещния човек достатъчно добре. Обикновено съм тиха и дори малко срамежлива. Предпочитам да слушам, отколкото да говоря. Може би точно това ме прави добър разказвач – умението да наблюдавам, да събирам информация от хората и света.
2. А какво бихте споделила за Йоана Вълчева – автора?
Като автор съм много амбициозна и упорита. Някога имах просто написан ръкопис и мечтата той да бъде публикуван. Истински вярвах в тази мечта, затова я последвах и въпреки че съм имала доста трудности и много моменти, в които ми е идвало да се откажа, не се предадох. В крайна сметка дебютният ми роман се появи на бял свят, след което и другите два. А аз продължавам да мечтая, продължавам да си поставям още по-големи цели и вярвам, че ще постигна и тях.
3. Всяка книга е като дете за писателя си, но имате ли Ваш проект, който Ви е докоснал най-много и защо?
Наистина всяка моя книга е специална за мен, с всяка съм извървяла различен път, но ако трябва да посоча една, която ме е докоснала най-много, това би било „Пратеник на полумесеца“. От една страна, защото е последният ми роман и съответно е най-пресен в съзнанието ми. От друга – за мен написването му беше огромно предизвикателство, преодоляване на собствените страхове и израстване. Много се гордея от историята, която в крайна сметка се получи, и се радвам, че читателите също я заобичаха.
4.Казвате, че за Вас четенето и писането на книги са взаимосвързани и сигурно са Ви питали хиляди пъти, но кажете и на нашите читатели. Кой е авторът, който, като четете негова книга, си казвате: „искам да запазя собствения си стил, но все пак и да бъда мъничко като него“?
Много различни автори в различни етапи от живота ми и за различни писателски „трикове“ и умения. Например, възхищавала съм се на Дан Браун колко умело изгражда антагонистите си, на Сандра Браун – за невероятните сюжетни обрати, на Нора Робъртс – за лекотата, с която превръща ежедневни неща във вълнуващи. Само с нейни книги ми се е случвало да ми се прииска да изчистя къщата. 😀 Спомням си, че в романа „Библиотеката на мъртвите“ на Глен Купър много се впечатлих как едната сюжетна линия е в наши дни, а втората – в Средновековието, и как постепенно ни се разкрива връзката между двете. Изобщо обичам да се уча от всяка прочетена книга и от всеки автор.
5. Давате много съвети на тепърва прохождащите автори. А кой беше най-добрият съвет, който Вие получихте и кой Ви го даде?
Най-добрият съвет, който съм получавала – „бъди постоянен“. Чух го на едно обучение за продажби, не за писане. Същността е, че само ако си постоянен, ще имаш прогрес. По онова време пишех дебютния си роман „Съвест“, но го пишех от дъжд на вятър, чакайки вдъхновението. Онези думи ме накараха да осъзная, че само ако съм постоянна и пиша редовно, реално ще успея да завърша историята си. Това е ключът за написването на всяка книга – постоянството и дисциплината да сядаш пред компютъра ден след ден. Няма друг начин.
6. Какви проекти Ви предстоят в близко бъдеще?
В момента пиша нов роман и смятам да посветя времето си на него. Темата ми е изключително интересна, затова успях да събера огромно количество информация, в което сега имам чувството, че се губя. Това е най-задълбоченото проучване, правено от мен досега за моя книга. Предизвикателството е да успея да вплета всички тези факти в повествованието така, че те да идват естествено за читателя, без да отежняват сюжета или да крещят „Хей, виж колко много знам!“.
Благодаря за отделеното време!
И аз благодаря за прекрасните въпроси! Пожелавам много успехи на рубриката Ви „Под перото“!
Повече за Йоана Вълчева тук и тук
