- юли 22, 2021
Инициативата „Пчела у дома“ свързва пчелари и начинаещи градинари, които търсят нови места за дейността си, с възрастни хора, които живеят на село и имат желание да споделят дворовете си. Целта е възрастните, които често живеят сами и изолирани, да получат възможността да общуват с някого и да споделят опита и историята си. В същото време пчеларите могат да разнообразят пашата на пчелните си семейства и да подобрят качеството им на живот, а почитателите на билките и подправките – да направят първите си стъпки в градинарството.
Зад инициативата стоят Боряна и Васил, които живеят в Дания със семейството си. Макар и зад граница те запазват връзката с родината и търсят начини да подобрят живота и бъдещето на българските села и възрастните хора в тях. С помощта на приятели и съмишленици в Дания и България Боряна и Васил създават „Пчела у дома“ и продължават да развиват проекта, за да осигурят по-пълноценни преживявания за самотните възрастни и по-добри възможности за пчеларите и градинарите.
В следващите редове Боряна ни разказва повече за инициативата, вдъхновението зад нея и смисъла от търсенето на нови начини на общуване.
Откъде се появи идеята за инициативата „Пчела у дома“?
По принцип аз се занимавам с маркетинг, но по време на коронавирусната криза започнах да следвам онлайн специализация по социално предприемачество. Така, докато гледах материалите и слушах лекциите, ми хрумна, че подобна инициатива може да е много добър начин да се помогне на възрастните хора в България, което винаги ме е вълнувало като тема и проблем.
Кой може да се включи в инициативата и как да го направи?
В инициативата могат да се включат пчелари, които биха искали да разнообразят пашата за своите пчели или пък да опитат как ще се държат пчелните семейства на ново място. Приветстваме и такива, които имат проблеми със задържането на пчелните си семейства, защото смъртността при пчелите в последно време се оказва много сериозен проблем. Ако пчеларите в страната имат такъв тип проблеми и искат да видят дали при различни условия пчелите им могат да се повлияят добре, ние ги каним да се включат.
Също така инициативата е насочена към начинаещи градинари, най-вече градски, които нямат условия да стартират първата си градинка. Това те могат да направят в дворовете на възрастните хора по селата.
Разбира се, основната цел на инициативата е самите възрастни хора, които живеят по селата и много често са сами и нямат с кого да разговарят в течение на седмици и месеци, да имат с кого по-често да общуват. Да се почувстват част от нещо ценно, от нещо важно, изобщо да се превърнат отново в активна част на обществото.
И тъй като самите възрастни хора често нямат връзка с интернет, нямат технология или достъп, обикновено ги записват техни близки и роднини, които ни намират чрез нашия сайт https://beeinthehouse.eu/ или чрез нашата Facebook страница.
Какви са ползите за всеки от участниците в проекта – възрастни, пчелари и градинари?
За възрастните хора най-вече е полезно това, че ще имат с кого да общуват – няма да се чувстват толкова самотни и пренебрегнати. Освен това пчеларите, които биха искали да поставят кошерите си в техните дворове, следва да ги подкрепят с малка финансова помощ в символичен размер.
За пчеларите ползата е в това, че ще могат да разнообразят пашата на пчелите си и да поддържат по-добри условия за нея. Например има пчелари, които разчитат на конвенционални растителни източници на прашец – рапични и слънчогледови полета, които обаче много често или се пръскат с пестициди, или в близост има други земи, които също неконтролируемо се обработват с вредни химикали и увеличават смъртността при пчелите.
В селата, които са малко по-отдалечени от пътни артерии и обработваеми земи, включително планински или полупланински райони, подобна земеделска дейност е доста по-ограничена. Може би добивът на мед ще е по-нисък, но и смъртността се очаква да не е толкова висока при пчелните семейства.
А за начинаещите градинари инициативата е най-вече шанс да опитат дали това ще им хареса, да общуват с възрастен човек – баба или дядо, които могат да им показват и да ги научат как те самите през годините са си отглеждали градинките. Тъй като все пак не искаме да натоварваме самите възрастни хора с работа, а по-скоро да стимулираме градинарите по-често да ходят да ги посещават, идеята е в градинката да се отглеждат билки и подправки. Това изисква по-малко работа и самите възрастни хора няма да се ангажират с допълнителен труд, което в никакъв случай не е целта на занятието.
На сайта ви има публикувани конкретни истории от различни места в България на хора, които или предоставят двор, или си търсят такъв за отглеждането на пчели или билки. Какви са резултатите от инициативата до момента и до колко хора е достигнала тя?
До момента са се записали 12 домакинства на възрастни хора по селата и петима пчелари. Но тъй като започнахме малко късно, в момента пчеларите са в разгара на активен сезон и им е малко трудно да се занимават с допълнителни дейности и тепърва да поставят нови кошери. Така че инициативата е по-скоро в застой и в момента събираме желаещи, които наесен да започнат да обсъждат как могат да се случат нещата за следващия сезон.
Разработили сте и интерактивна карта с пчелните семейства в цяла България. Защо решихте да добавите това към инициативата си и ще се съсредоточите ли върху местата, в които има по-малко пчелни кошери?
За нас беше важно да съберем данните за пчелните семейства в България в такава карта, тъй като това не беше правено досега. На самите пчелари им липсваше подобна важна информация за разпределението на пчелните кошери в страната и пчеларската общност определено оцени високо създаването на картата.
Данните бяха достъпни и публикувани на сайта на Българска агенция по безопасност на храните, благодарение на която успяхме да реализираме тази част от инициативата. За съжаление, информацията е от миналата година, а през тази зима имаше огромна смъртност при пчелите – над 50%, някъде се говори и за 70-80% от пчелите, които не са успели да презимуват. Така че броят на вписаните кошери в момента е по-скоро приблизителен. Очакваме да се обявят новите данни, за да актуализираме картата.
Какво вдъхновява лично вас да развивате този проект?
Това, което мотивира мен и останалата част от неголемия екип, е фактът, че хората посрещат иницативата много добре и я възприемат като своя кауза. Ето например цитат от коресподенция с близки на възрастни хора:
Да, голям проблем е, че възрастните хора няма с кого да общуват. На село дворовете са много големи и това още повече отдалечава хората, които са трудноподвижни, а живеят сами. Нашето село е близо до гр. Хасково. Близостта до града го прави по-оживено и не съвсем запуснато, но въпреки това има много самотни възрастни. Вярвам, че ако успеем да сработим инициативата в двора на майка ми, и други хора ще пожелаят.
Един пчелар пък ни пише с готовност да подкрепи допълнително възрастните хора като общува с тях и им помага в пазаруването.
Мотивира ме това, че по този начин качеството на живот на възрастните може да се подобри. От другата страна, разбира се, стоят и всички предимства за пчеларите и пчелните семейства. Чували сме, че е изключително важно да поддържаме пчелите като част от екосистемата, защото без тях тя няма да може да просъществува много дълго. Има най-разнообразни причини и според мен всички те си струват, за да продължи човек да се занимава с това.
Защо е важно да търсим подобни нестандартни възможности за общуване и близост в наши дни?
Стандартните възможности за общуване в наши дни (и особено по време на COVID-19) се изчерпват до дигиталната среда, а по-възрастните хора са тотално изолирани от такъв тип общуване. Особено по селата – те са отдалечени географски и нямат достъп до устройства и до интернет, т.е. не могат да общуват дори с най-близките си хора по друг начин освен по телефона.
Така че за тях стандартните начини на общуване всъщност трябва да се променят, тъй като не са приложими. Затова смятаме, че трябва да се търси друг вид общуване – такъв, с какъвто те са свикнали – на живо.
Това би било полезно за всички участници в инициативи като нашата – общуването на живо, възможността да се предаде опит през поколенията.
Например в старозагорско има един дядо пчелар, който вече не може да отглежда пчели, но с удоволствие би приел някого, който да постави кошери в неговия дом, където навремето е имало такива. Дядото би могъл да ги наглежда, а млади и възрастни пчелари да обменят опит.
Въобще, винаги има много какво да се научи от възрастните хора, те имат много истории, които да ни разкажат.
С какво послание бихте искали да се обърнете към хората посредством „Пчела у дома“?
Ако виждат полза, ако ги вдъхновява идеята, непременно да ни пишат и да ни се обадят. Ако имат възрастен човек, когото искат да запишат, ще направим всичко възможно да го свържем с подходящия пчелар или градинар. Или обратно – ако има пчелари или бъдещи градинари, които биха искали да опитат този различен подход към дейността си – нека също ни потърсят, за да им помогнем с това.
Социалният проект „Пчела у дома“ се нарежда сред 10-те финалисти в менторската програма covidWISE, в която е избран измежду повече от 60 кандидатури. Пожелаваме още много успехи на инициативата в бъдеще!
автор: Катерина Василева
източник: https://uspelite.bg/pchela-u-doma
