- май 3, 2022
Името ѝ е Цвета Тодорова – автор на книгите „Пиша, за да забравя. Четеш, за да си спомниш“, „От тук до края на сърцето“ и „Безвремие“ . Тя е изключително положителна млада дама, чиито стихосбирки дават на читателите усещането за уют. От всяка нейна дума лъха надежда, която преминава и в теб, докато попиваш думите ѝ като гъба. Те те карат да не се чувствуваш сам в този огромен свят, защото някой те разбира. Думите ѝ са истински, красиви и живи. Покълнват като семенце в съзнанието и се загнездват там, защото много често са точно това, което имаме нужда да прочетем/ чуем. Какво ми сподели авторката, вижте в интервюто.
Разговорът води О. Б. Х.
- Ако оставим настрана Цвета Тодорова – автора, какво ще ни разкажеш за Цвета Тодорова – човека?
Здравейте! Цвета е много интроверт и екстроверт в едно. 😀 Обичам да излизам навън, обичам да си стоя и сама вкъщи. Родена съм в град Русе, а ученическите си години прекарах в най-красивия град за мен – Велико Търново. В момента се развивам и работя в София. Бих казала, че съм много щастлив човек, който се притеснява за всичко. 😀
- „Пиша, за да забравя. Четеш, за да си спомниш“ докосва душата надълбоко. Какво забравяме най-лесно и какво си спомняме най-трудно?
Благодаря! Тя е първата ми стихосбирка, в която са събрани стихове, които съм писала преди повече от десет години и сега, когато ги чета, изпитвам много топли чувства за онова момиче, което си мислеше, че е изгубило най-голямата си любов. Иска ми се да ѝ кажа, че тя все още не я е намерила.
Може би забравяме най-лесно нещата, които не са ни докоснали и забравяме най-трудно тези, които са ни белязали завинаги.
- Пътят до края на сърцето е дълъг. Какво най-често среща човек, когато върви по него?
Зависи към кое сърце вървим. Аз съм се опитвала да „вървя” до сърца, които са затворени и не желаят да се открият. Там каквото и да направиш, няма да има смисъл. Най-лесно се върви към сърце, което няма търпение да стигнеш до него. Смятам, че ако вървиш към своя човек, единственото, което ще срещаш е любов… и компромиси, разбира се – от двете страни. 😀
- А какво би ни издала за пътя на автора?
Пътят на автора според мен е каменист, осеян с малки и големи камъни, трънлив, но много „сладък”, когато знаеш, че това е твоят път. Като човек, който е бил издаван от издателство и в момента се самоиздава, бих казала с ръка на сърцето, че по-хубав път от този към самоиздаването, поне за мен – няма.
- Какво ти предстои в творчески план?
В момента работя над планер и стикери, които предстоят да се появят на бял свят до няколко седмици. Лятото ще се отдам на творене и писане. Много мечтая да напиша роман някой ден. Ще трябва и да поработя над това. 😀
Към края на годината планирам да публикувам „Ежедневник” (все още не съм сигурна, че това ще е заглавието), в който ще са събрани ежедневни късметчета за мотивация и усмивки в първа част – от Януари до Юни, а след това – втора част.
Повече за Цвета Тодорова
