- юли 1, 2022
Днес в рубриката „Под перото“ ще поговорим с Азара-Айра – автор на стихосбирката „Криле от огън“. От думите ѝ се леят искри, за да запалят огън в душата на читателя. Стигат дълбоко и се настаняват там, за да останат. Да дадат сила, смелост и вдъхновение. Какво ми сподели авторката, вижте в следващите редове.
Разговорът води О. Б. Х.
- Коя е Радостина Маринова и коя Азара-Айра?
Мислех да започна с обичайното „Аз съм човек като всички останали“, но… предпочитам още в началото на нашия разговор да дам ясен знак, че изключително ценя честността. Затова ще отбележа, че ми се е случвало, макар и не много често, някой да ми сложи етикета „странна“, което никак не ме смущава, а в нередки случаи дори ме кара да се смея от сърце. Мисля, че всеки от нас е по своему различен, особен, интересен и така трябва да бъде. Изводът е, че аз съм човек като всички останали, но не съвсем…
А на въпроса коя е Азара-Айра ще отговоря така: Азара-Айра е моята съкровенотърсеща душа, сърцевината ми. Тя е моят вътрешен пламък. Тя е олицетворение на несекващия ми стремеж към Свободата – като висша ценност, а до Свободата може да ни отведе единствено Истината. За мен думите „… и Истината ще ви направи свободни“ не са някакави кухи фрази, а са един ключ, едно упътване за правилен подход към всичко, което ни заобикаля, при това – без изключения. Това е пътят, който всички трябва да извървим, за да стигнем до своята най-скрита, същностна част. Човекът е една невероятна загадка и аз съм убедена, че ако себе си успеем да разгадаем, „ще имаме очи“ и за всичко останало.
- Работиш като главен юрисконсулт в държавна институция, което изисква много структуриран, логически труд. Как поддържаш творческото си мислене, за да редиш толкова красиви рими върху листа?
Трудно, но полагам героични, макар и не винаги успешни, усилия да излизам от матрицата на битието, за да се завърна в себе си. Затова обичам тишината. Всички имаме дълбоко в себе си едно закътано, удивително красиво място, което пазим ревниво, защото то е нашата истинска същност – онази, чистата, без грим, без преструвки, без нуждата да бъдем харесвани от околните. Аз обичам това място, там е моята опора.
- Разкажи ни малко повече за „Криле от огън“. Къде се крие искрата на книгата?
Ще отговоря с цитат от едно мое стихотворение – „Дългият път към дома“, част от стихосбирката ми:
„Родих се Искра от Безкрая,
неземна, предвечна Искра.
Родих се способна да вая
в сърцето си звездна дъга.
За полет родих се, свободна,
а вятърът беше ми брат.
Досягах с криле небосклона
и нежни му думи шептях…“
И ще продължа така: Вярвам, че нашата изначална човешка същност е чиста, светла и могъща, но ние сме се отдалечили от нея. Вярвам, че е нужно да се завърнем там и да преоткрием себе си, защото точно там са скрити огнените ни криле. Знам, че се иска голяма вътрешна сила, за да се осмелим да ги разперим и да полетим. Това е процес на ежедневни усилия, на непрекъснато себенадмогване, на излизане от рамката на собствените ни ограничения – най-трудното нещо за човека, според мен, и най-голямото предизвикателство пред него. Ако със стиховете си съм успяла да внуша дори само на един човек, че той е способен да направи това – да превъзмогне себе си, то значи съм постигнала целта си. Голямата задача на всеки творец не е да съветва или да назидава, а да вдъхновява другите. Това трябва да правим – за запалим пламъчето, а оттам насетне всеки знае какво да стори.
- Ако трябва да назовеш само по едно нещо, но най-важното, какво най-често ни дава криле и какво ни ги отнема?
Крилете ни ги дава всякога Любовта и само отказът от нея може да ни ги отнеме. Говоря за чистата, истинска любов, която чувства и знае, че всяко същество, всяко цвете, всяко камъче, абсолютно всичко на този свят има своето място и своята ценност и тази ценност не ограбва твоята, а я допълва. Говоря за онази тотална любов, която за нищо не моли, нищо не очаква, а още по-малко – изисква в отплата. Това е онази любов, която първо обогатява нас самите, а чак след това – другите, с които я споделяме.
- Наскоро прочетох стихотворението ти „Защото вярвам“, което ме докосна наистина дълбоко с искреността си. В какво вярваш сляпо?
Сляпо в нищо не вярвам, но вярвам с цялото си същество във всичко онова, което ражда добър плод. Добър плод от лошо дърво не може да се роди. А добрият плод произлиза от съкровената същност на човека. Тази същност е нашата собствена светлина, нашата искра, която сме длъжни да пазим като зеницата на окото си, защото тя е, която ни подтиква да обичаме, да се жертваме, да отстояваме свободата си.
- А какво те кара да загубиш вяра?
Вяра никога не губя, въпреки превратностите на живота. Човек трябва да е способен да изработи в себе си дълбок вътрешен устой, здрав фундамент от добродетели /нравствени ценности/, които никой и нищо да не може да разруши. За мен усвояването и разгръщането на тази способност е най-значимото човешко умение. Ако това ни липсва, всеки повей на вятъра ще ни обръща на 180 градуса, казано метафорично.
- Какво ти предстои в творчески план?
Мисля за нова стихосбирка, но трябва да натрупам още материал. Сложила съм началото, все пак. Имам идея да направя нещо и в областта на прозата, и по специално – на сатирата, но за узряването на този проект също е необходимо време, тъй като се отнася до една област, много различна от онова, което вече съм написала. За мен един добър и наистина вдъхновяващ роден пример в тази насока са сатиричните произведения на Станислав Стратиев, когото много харесвам като автор.
Повече за Радостина Маринова можете да намерите тук и тук
