Подбелът е едно от първите пролетни растения, което слънчево ни се усмихва с жълтите си кошнички, понякога дори изпод все още топящия се сняг. В нашата народна медицина, а и на други места по света, подбелът е признат като едно от най-ефикасните природни лекове при остри възпалителни процеси на дихателната система със своето противовъзпалително и отхрачващо действие. Повече за тази лековита билка, вижте в материала по-долу.
Описание и разпознаване
Подбелът (Tussilago farfara) е от сем. Сложноцветни. Цъфти през месеците (февруари) март – май. Именно през ранната пролет от коренището му започват да израстват стъбла. Те достигат до височина от едва 25 см. Стъблата са с розови люспи, а на върха им има по една обемиста и гиздава жълта кошничка. Плодът на растението е бяла пухеста хвърчилка. Листата се появяват и развиват едва когато ясните, жълти цветове увяхнат и семената бъдат отнесени от вятъра. Листата на подбела са сърцевидни, с диаметър до 30 см, по ръба са назъбени, отдолу покрити с беловълнести власинки; отгоре голи, тъмнозелени, с дръжка дълга до 10 см. Разположени са на два реда по стъблата, като тези от външната страна са по-големи.
Подбелът вирее върху глинести почви и се среща по насипи, влажни брегове, сипеи, канали и изоставени места из цялата страна, до към 1500 м н.в.
Листата на подбела лесно може да се сбъркат с тези на друг род растения от същото семейство – чобанката (Petasites spp.). При чобанките обаче листата се отличават по формата и власинките, както и по големината.
Използвани части и събирането им
– По-младите листа – през май-август в сухо и слънчево време;
– Цветните кошнички – през март-април във фаза на пълен цъфтеж.
Предимно се събират по-младите листа. След почистването и разделянето на слепналите листа билката се суши на слънце половин ден, а след това на сянка или в сушилня до 45°C. Добре изсушените листа от подбел от горната си страна са зелени на цвят, а от долната – сребърнобели.
Състав
Подбелът съдържа около 7-8 % слузни вещества, горчивото вещество тусилагин, инулин, танини, сапонини, органични киселини, пигменти и др. Има следи от пиролизидинови алкалоиди. Съдържа още витамин C и голямо количество минерали като калий, калций, цинк, магнезий, силициева киселина и желязо.
Действие и приложение*
Още от миналото, подбелът се нарежда сред най-ефикасните природни лекове при остри възпалителни процеси на дихателната система със своето противовъзпалително и отхрачващо действие. Билката успокоява кашлицата и кашлечните пристъпи, особено нощем, и се употребява главно при катари на горните дихателни пътища, остри бронхити, ларингити, астма. Именно съдържанието на слузни вещества и танини прави подбелът отлично средство за лечение на всички бронхиални заболявания – слузните вещества образуват защитен слой около лигавиците, танините ги укрепват, а съдържащите се в тях минерали помагат за възстановяването на лигавиците.
В народната медицина свежите листа на подбела се използват и външно – налагат се върху рани и циреи за по-бързо заздравяване. Когато е под формата на лапи от счукани листа, се прилага за лечение на кожни заболявания, възпалени разширени вени на краката и мазоли.
Рецепта от народния лечител Петър Димков
В нашата народна медицина срещу кашлица се препоръчва запарка от смес от подбел, червен кантарион, липов цвят и волски език — по 50 г от всяка билка. От тази смес 2 супени лъжици с прибавка на 1 чаена лъжичка ленено семе се запарват с 500 г вряща вода и захлупени се варят 10 мин. Като изстине, се прецежда.
Любопитна информация
– Подбелът е сигурен показател за наличието на глинеста почва.
– Родовото латинско име Tussilago означава „прогонващ кашлицата“ (от лат. tussio – кашлям). Българското му наименование пък идва от характерната долна бяла повърхност на листата му.
– Изсушените листа се препоръчват за пушене при задух, което в миналото е било честа практика. Димът има спазмолитично действие и помага за освобождаване на полепналата слуз.
– Пепелта от изсушените подбелови листа е била използвана като заместител на солта.
*Настоящата информация е предоставена с информативна цел и не може да замести консултацията със специалист. Запознайте се с противопоказанията на билката, преди употреба.
Рубриката “Билките на Балкана” достига до вас със съдействието на СЦДП – “Северноцентрално Държавно Предприятие” ДП – Габрово, стопанисващо държавните горски територии в областите Габрово, Велико Търново, Русе, Силистра и Разград.
Материалите са подготвени от Радостина Аръшева – магистър по лечебни и етерични растения.