Детският писател Корней Чуковски обожавал да записва детски „бисери“, убеден, че след втората си годинка всяко дете се превръща в брилянтен лингвист, макар и за кратко, а след това бързо губи тази своя гениална способност.
След осмата година от живота на децата това вече съвсем не е така, за съжаление.
Именно тези качества на децата между 2 и 8 години са вдъхновили авторите на следващата колекция от детски бисери.
– На колко годинки си?
– Скоро ще съм на осем, сега съм на три.
***
– Много ми е жал за кончетата, че не могат да си чоплят в носа.
***
– Баба ще заколи гъските през зимата, за да не настинат!
***
– Кой е по-красив – майка ти или баща ти?
– Няма да ви отговоря, защото не искам да обидя мама.
***
Първокласничка отива за първи ден в училище и след това майка й я пита:
– Какво научи днес?
– Научих се да пиша!
– В първия ден? Ти си гений! И какво написа?
– Не знам. Все още не съм се научила да чета.
***
Настя е на 4 години и се обръща със следната молба към майка си:
– Мамо, моля те, роди ми сестричка, но нека е по-голяма от мен!
***
– Тате, тате, купи ми барабан!
– У дома и без друго е прекалено шумно – отговаря таткото.
– Моля те, моля те, купи ми! Обещавам, ще си играя с него само когато спиш!
***
Майка към малкото си момченце:
– Моля те, изяж си овесената каша, иначе ще викна Баба Яга!
– Мамо, а, ти защо си мислиш, че Баба Яга ще ти яде овесената каша?
***
В автобуса, момченце на четири години, седи в скута на баща си. На поредната спирка се качва жена, а момченцето става от коленете на татко си и любезно казва:
– Седнете, моля!
***
Оля усеща аромата на майчиния парфюм и искрено се възхищава:
– О, маменце, новият ти парфюм така добре смърдииии.
***
Дядото на Петя си признава, че не знае как се повиват бебета, а той го успокоява:
– Е, спомни си как си повивал баба, когато е била малка!