- ноември 1, 2021
- 188
Дребосъкът винаги е бил със собствен характер. Още от родилното ни показа, че се смята за шефа в семейството и понеже се роди с физиологичен проблем, с баща му не се опъвахме много, много. С любов го наричахме Baby boss, защото беше симпатично плешивичък, розовобузест синеочко с трапчинки, но характерът му стана като на бебезавър. На годинка и половина надрастна проблема си и успешно започнахме да работим по характера му, но ни беше ясно, че ще порасне като колоритна личност. Всички недостатъци в държанието си компенсираше с чар, а бабите по улиците редовно се тюхкаха, че ще бъде красавец и трябва да му връзвам гащите отсега, за да не бера ядове после. Сума пуловери си заминаха, защото човечето обожава да си играе с градусите на пералнята, а обувките на баща му бяха скривалище за безброй съкровища. Историите ни с него са страшно много, но ще споделя с вас някои от любимите бисери на двугодишното ни сладурче, които изрових от стената си във фейсбук.
- „Обадиха се на мъжът ми, че си е забравил нещо в парка. Това означава, че аз ще приспивам детето (защо ще заспива в 7 е наистина дълга история). Та лягам аз на спалнята, а мъжът ми тръгва към коридора, за да си обуе обувките. Дребният вижда, че се разменяме и скача на леглото. Гушва се в мен, завиваме се и с най – мазната си усмивка маха на баща си, докато му вика злорадо „чао, чао, татиии“.
- „Дребосъчко поиска да му пусна детското с „Мечи“. Незнайно защо реших, че ми говори за „Маша и мечокът“. Пуснах го, детето взе телефона и хукна да си сяда на масичката, обаче рязко спря и въздъхна. Пак седна до мен, сложи ръка на коляното ми (точно както правя аз, докато му обяснявам нещо) и бавно каза: „Не, мамо, мечи пи Заки“. Да се чете „Мечо Пух“, луд е по Зайо. Та пуснах му детскотото, а малкият ме потупа по коляното, докато ми казваше „Бавооо“ (браво) и отиде да си гледа на спокойствие. Сутринта ли е сюреалистична или с дребното си разменихме ролите? И в двата случая, силно подозирам, че си намерих майстора.“
- „Баща и син имаха мъжка вечер в събота… Чудех се къде ли се намират гримовете ми и с радост установих, че мъжът ми ги е качил над шкафа, за да не ги намери малкият… Докато не се оказа, че са съсипани и ги е сбутал там, за да не ги намеря аз…“
- „Не позволяваме на детето да яде в спалнята, защото става мармалад. Та яде си човекът в кухнята, докато аз правя обяда и по едно време натъпква огромно парче ябълка в устата си. Бузите му стават като на катерица, но вдига длани нагоре и показва, че не държи нищо. Доволен, че е хакнал правилника, хуква към спалнята да си играе. Тръгвам след него, за да видя как ще се измъкне от ситуацията и го заварвам да плюе парчето, казвайки изненадано на баща си: „А, абиге (я, ябълка)“. Щастливо гризва една хапка и почва да си играе. Е как да му се скара човек?“
- „Разчиствам масата след вечеря, а мъжът ми и детето са оттатък. След 5 минути малкият цъфва при мен, облечен в друга пижама.
Аз: Защо си с нова пижама, мамо? Какво стана?
Той: Мазало…“
- „Леле, ако някой чуе малкия отстрани, ще се зачуди какви родители са му се паднали. Изведох го сутринта, за да избегнем жегите и случайно мерна как баща му тръгва за работа. Оплакването му (сиреч виенето на вълк) към първата срещната баба беше: „Тате бега! У куата мене бега! Къде тате?“ В превод: Тате избяга. С колата избяга от мен. Къде е тате?
Сега си направихме пикник на една поляна до реката и случайно му падна картофче на земята. Баща му го взе и му подаде чинийката, за да си вземе друг. Детето идва при мен, носи си сандалите в ръка и ми ги подава, за да му ги обуя и да си тръгваме, споделяйки през сълзи: „Тате зима! Буба гаден, гаден, мене зима!“ В превод: Тате ми го взе! Бобо е гладен, гладен, а тате ми го взе!“
Ех, този татееее!“
* Има корекции в постовете, за да се скрият имената на участниците.
