Какво е доброто и къде живее?

Едно дете на име Добри дочул в съня си, че вятърът му рекъл: „дете, всичко е вятър, освен доброто в този свят“. Детето не знаело що е добро, но знаело, че вятърът може да духне всичко, което си поиска. Точно вятърът преди два дни му беше взел шапката, оплетена и подарена от любимата му баба и то плака неутешимо. И така детето тръгнало по следите на доброто с въпроса какво е доброто и къде живее?
Майка му казала, че доброто седи в постъпките му, затова винаги да постъпва правилно. Така то разбрало, че котката, която много обича и мисли за добър приятел, е лоша, защото му изяла златната рибка от аквариума. Но тай пак я обичал, въпреки липсата на рибката, която така и не му изпълнила нито едно желание. Натъжило се детето, че котката му не е добра и отишло при баща си.
– Тате, какво е доброто?
Замислен, баща му помълчал минута и му рекъл.
– Доброто седи в главата на човека, сине. Важно е да не мислиш лоши работи, защото каквото мислиш, после ще го направиш, и отиде всичко що се мъчиш да направиш в този свят.
Замислил се Добри още повече. Че то в неговата детска глава що мисли минават и всеки път, когато му кажат „тъй трябва“, той Добри все наопаки мисли. Значи и той като котката си не е добър. Какви работи има само в главата му…
Отива Добри при баба си и я пита с грижа в гласа си.
– Бабо, моля те, къде и какво е доброто? Ти какво знаеш?
Прегърнала бабата Добри, сложила ръка на сърцето му и рекла:
– Чадо, ей тук живее доброто. А какво е то зависи от вятъра в живота ти. Какво ще ти донесе и как ще те вдигне, че да те посее. И като те посее, може и на трудно място, да останеш въпреки цялата напаст. Но щом сърце имаш, да знаеш – него да слушаш. Сърце не боли, чадо, когато добро правиш, а само кога добро чакаш от някого. Не чакай, чадо, от никого добро. Доброто е семето на живота. Където те посее Господ, все ще си нужен. И каквото излезе от земята в живота ти, знай, че от това имаш нужда и толкоз ти трябва.
– А мислите, бабо, що идат и не са бели в главата ми?
– Те, бабо, са диви коне. Искат да тичат. Пусни ги, бабо, да минат през тебе, без да ги поиш и само сърцето си слушай. То знае как да се справи с тяхната жажда!
Дойде му много на Добри. Всички знаят що е добро, а то различно живее във всеки. Отишъл Добри в гората при извора и него да пита, но той нищо не казал. Само си течала водата и пеела песен за пътя по пътя си дълъг. Тогава ожадняло детето от чакане, та се напило до края на своята жадност, чуло вятъра, в клоните гонещ врабците, да казва.
– Доброто е живо във всичко що дава и пътя си гони, без да чака награда.
И Добри разбрал със сърцето си, неизпитвайки жажда и в ситост благодарил на извора, водата и вятъра.

Автор: Ивелина Елмазова