- февруари 8, 2022
Днес ще Ви срещнем с Ивелина Радионова. Автор с произведения, които лъхат на българщина. Тя използва думи, които несъмнено будят родовата ни памет и се забиват дълбоко в съзнанието. Онези красиви слова, които без да усетим се изплъзват от ежедневието ни, но мястото им е точно там. Какво имаше да сподели с нас Ивелина Радионова – вижте в следващите редове.
Разговорът води О. Б. Х.
- Разкажете ни малко за себе си. В книжните среди се говори за Ивелина Радионова – писателката и поетесата, но коя е Ивелина Радионова – човекът?
Жена на 44 г, по професия – счетоводител, по душевност – непоправима романтичка. Горда майка на прекрасен син, която живее и работи в малък град с вековна история. За останалото нека говорят редовете, които съм изписала!
- Произведението Ви Алтъна минава от стихотворение в разказ, след това в театрална постановка, а накрая се превръща в повест с продължение. Разкажете ни малко повече за трансформацията на „Алтъна“ и „Обич“. Как израснаха?
„ Алтъна“ е моето начало в прозата и въпреки, че след нея написах още няколко книги тя винаги ще си остане специална за мен. Писах я с обич и надежда, вграждайки в нея имена и събития от собствения си живот. Читателите доловиха трепетите ми и постепенно започнаха да ме оприличават с героинята ми. Навярно, защото и тя е руса с кафяви очи. Или защото и аз, както Алтъна, нося белег от раждане, а белязаните обикновено имат нелека съдба. Така или иначе, пишех и живеех заедно с героите си, страдах и се радвах заедно с тях. Многократно се замислях дали да създам ново продължение и да формирам трилогия, но реших да се фокусирам върху други творби. Ако все пак някой ден развия историята на родопчанката, на чийто глас завиждат и птиците, третата книга ще се нарича „ Рожба“.
- Къде живеят самодивите и как живеят в днешно време?
Усмихвам се. Вероятно сте чела разказа ми „Самодивско було“. В него споделям, че нощем самодивите танцуват близо до село Шишенци. А когато главният герой открадва чудното було, притежателката му се превръща в обикновена жена и майка на децата му. Народът ни е мъдрец. Вградил е тези създания в приказки и песни. Приписвал им е красота и голяма сила. Но дали са съществували и дали ги има и днес е интересен въпрос. Би било хубаво да живеят в съвременните момичета.
- Прави впечатление, че използвате доста от позабравените български думи. Имате ли дума, която е преминала от листа Ви към ежедневния Ви речник и какво е нейното значение?
Думата, която много харесвам е светилник. Тя хармонира на душевността ми. Улавям се, че я изричам често. Може би е така, защото според мен светлината е начин на живот и път към съвършенство.
- Творчеството Ви е посветено на българщината и носи изключително много душа в себе си. Сигурна съм, че много често Ви задават този въпрос и предварително се извинявам, че аз също Ви го задавам, но защо? Какво Ви привлича към тематиката?
Закърмена съм с любов към всичко родно и тази любов проникна в думите, които пишех. Ако успея с тях да вляза и в сърцата на децата и да им предам урок по българщина, ще съм щастлива. Излишно е да споменавам, че отговорността да създаваш патриотични творби е огромна. Ще продължавам да го правя. Водя си записки по спомени на читатели, записвам си местни легенди, вълнуващи съдби. Привличат ме старите български имена и обичаи. По тази причина се старая да намират място в творчеството ми.
- Общувате активно с читателите си. Като четящ човек мога да разбера с какво книгите Ви зареждат нас, но какъв заряд връщат читателите Ви към Вас?
Вкусовите предпочитания на читателите се променят, погледът им става все по-критичен. Мисля си, че съм спечелила мнозина с топлината, която струи от думите ми. За съжаление и моето ежедневие е динамично и ми остава все по-малко свободно време, но когато имам час или дори минутки на разположение, предпочитам да ги посветя на хора, жадуващи духовност. Искрено се надявам общуващите с мен да получават красива емоционалност и да научават нещо полезно. А удоволствието от контакта е изцяло мое.
- Пътувате много и виждате красивите кътчета по света и у нас. Кое беше мястото в България, което Ви докосна най-силно и то сгушено ли е в някоя от книгите Ви?
Притежавам сърце на откривател и пътешественик, ала считам, че по-красива страна от България няма. Бих я сравнила със скъпоценност. Всеки град и селце, които съм посетила притежават частица от сърцето ми. На мнозина съм посветила стихотворения и разкази. Но ако трябва да посоча светиня за душата ми, ще изрека Шипка. Свързвам я не само с Освобождението и с могилите, останали от траките.
- Какво Ви предстои в творчески план?
Започнала съм нова книга с работно заглавие „ С чуждо сърце“. Много ми се иска това да бъде моят пръв роман, но дали ще се случи знае само бъдещето.
Повече за Ивелина Радионова можете да намерите тук
