Както вече знаете, от началото на месец ноември портал „В центъра“ ще ви предложи ново съдържание. Рубриката на О.Б.Х. „Под перото“ вече вълнува мнозина и поражда редица въпроси, чиито отговори предстои да научавате ден след ден, седмица след седмица. Нетърпеливи и любопитни като деца, решихме да изкопчим малко информация в аванс за О.Б.Х. Какво се получи – четете в „Споделено с Елена“
Разговора води Елена Влаева.
- Какво, освен любов, се крие зад О. Б. Х.?
Всъщност зад тези три букви се крие смисълът на целия ми живот. Когато избирах псевдонима си, мои приятелки ми казваха, че е труден за помнене и произнасяне, но последователността на буквите също носи скрито послание за мен.
- Казах „освен любов“, защото поназнайвам нещо за теб, но за тези, които за първи път те срещат, какво би разказала за себе си?
Благодаря ти, че ме накара да се усмихна. Радвам се, че околните виждат любовта, която се опитвам да влагам във всичко. Усещам, че моментът да се представя на читателите си наближава, но още не съм готова да разкрия коя съм. И все пак вече не крия толкова ревностно самоличността си, затова ще издам едно-две малки парченца от пъзела. Тази година навърших трийсет. Душичката ми е хаос от емоции, а любовта наистина е най-главната сред тях, защото съм виждала до какво води другата крайност. Личи си, когато нещо е заредено с обич, затова предпочитам тя да е движещата сила, която ме стимулира да правя каквото и да е. Аз съм нелогична, на моменти упорита до безбожие, но винаги влагам душата си във всичко, до което се докосна.
- Кога започна твоето „вземане – даване“ с авторството?
Ох, не знам дали ще ми повярваш, но се сещам за това за първи път от почти петнайсет години. Всичко започна, когато бях на шестнайсет. В гимназията бях влюбена до глупост в по-голямо от мен момче, което ми пишеше любовни писма. Наистина исках да го впечатля, затова започнах роман с култовото име „Любов на дървото“. Избрах го, защото постоянно висяхме в кафене, на което всички казваха „Дървото“, макар че всъщност не се казваше така. Книгата не видя бял свят, но ме накара да се влюбя в писането. А ако ме питаш за книгите, които издавам, цялата приказна лудост започна преди малко повече от една година.
- Какво се роди под перото ти дотук?
Терапия. Хората взимат книгата в ръка и четат историята, а всъщност в нея съм вложила начина ми да се справям със случващото се в живота ми. Започнах да пиша, когато светът ми се срутваше и ми беше необходимо бягство от реалността. Това ми помогна не само да се справя с емоциите си тогава, а и да видя колко прекрасни хора имам около себе си. Колко вдъхновяващи моменти съм изживяла и ми предстои да изживея дори повече от тях. Всъщност перото ми роди осъзнаването, че цялата магия се крие в това как виждам света. Това, което ни се случва, е само отражението в собствените ни ириси.
- Този поток на мисълта, който бързо ражда книгите, от къде зарежда енергия, пишеш със шеметна скорост…
Животът ми е доста динамичен и съм свикнала с бързите обороти, но всъщност не пиша книгите си чак толкова скоростно. Три от тях, които ще издам до Коледа, са написани още в края на миналата, началото на тази година. Просто сега намерих смелостта да последвам мечтите си и да ги видя на хартия. С приятели се шегуваме, че съм се събудила от зимен сън и затова се опитвам да наваксам. А енергия черпя от хората около себе си. Мъжът ми, синът ми, приятелите, читателите. Всички те ме хранят с живителна енергия. Когато получа позитивен отзив съм на седмото небе и това ме зарежда като плюса на батерия. Минусът, който също ми дава електрони, са критиките към книгите. Старая се да ги приемам, да видя градивното в тях и да приложа каквото би отивало на стила ми. Двете неща вървят ръка за ръка и от тях всъщност човек получава необходимия баланс.
- Ти си млад човек, това по презумция в мислите на по-възрастните хора е човек без много опит. На какво се основаваш, ако приемем, че нямаш много опит, когато изграждаш характерите на героите си?
Опит се гради цял живот и моят, макар и не много дълъг, все пак носи някаква информация в себе си. В историите ми са вплетени усещанията, които са ме накарали да изпитам истински хора. Може би затова образите им са толкова живи според голяма част от читателите ми. Старая се това, което ми липсва като преживявания, да компенсирам като факти, които съм прочела или разбрала от някъде. Всяка от книгите ми носи скрити послания, които се надявам да бъдат интересни на аудиторията.
- Смяташ ли, че на пазара има ниша за книги като твоите и ще доразширя въпроса си – пазарът интересува ли те?
Мисля, че за всеки влак си има пътници и има хора, на които книгите ми биха били интересни, но ако трябва да бъда честна, продажбите за мен са на второ място. В началото не беше точно така, обаче наскоро преподредих доста от приоритетите си. Разширявам дейността си, не ме разбирай погрешно, и всяка продажба е добре дошла, но в момента, в който приех писането като начин за изкарване на доходи, магията почти изчезна. Чудех се „ама това защо не се чете?“, „защо продажбите ми са само толкова?“ и още куп ненужни въпроси, които само ми пълнеха главата с излишни комплекси. В един момент си казах „Стоп! Давам най-доброто от себе си, работя здраво и това само по себе си е достатъчно“. Имам прекрасни читатели, част от които с ръка на сърцето мога да нарека и приятели. А най-странното е, че когато спрях да мисля за въображаемия си „график на успеха“, нещата наистина започнаха да потръгват.
- Какво чете пишещата О. Б. Х.?
Предимно исторически, криминални или любовни романи. Книги, които биха ме обогатили, разведрили или заредили по необходимия начин за конкретния период. Освен известни имена, обожавам да чета и автори като мен – тепърва провождащи на пазара или в онлайн платформата на Wattpad.
- С каква нагласа тръгваш към новата си рубрика в портала и какво да очакват хората, които ще те последват в това приключение?
Тръгвам с позитивна нагласа и много хъс. В тази рубрика читателите ще се запознаят по-отблизо с много познати и не чак толкова познати автори. Ще научат някои от тайните на писателския свят, а защо не и как самите те да станат издавани автори един ден?
За О. Б. Х.: