Здравей, Светльо, коя е първата Коледа, която помниш?
В моето детство Коледа беше малък семеен празник, украсявахме елхата и започваха приготовленията за посрещането на новата година. Дядо Коледа не съществуваше и навсякъде висяха надписи ЧНГ.
Тогава Дядо Коледа имаше ли, или само Дядо Мраз? И това изобщо има ли значение?!
Не, нямаше Дядо Коледа, само Дядо Мраз и той идваше на Нова година. По– късно се появи и Дядо Коледа. В един момент ги имаше и двамата, мисля че и в момента се появяват и двамата, но Дядо Коледа измести Дядо Мраз. Канят ме да гостувам на различни тържества и семейни събирания, които започват дни преди Коледа, та чак до Новогодишната нощ и в мен се събужда въпросът: Аз сега Дядо Коледа или Мраз съм? Знам само, че няма значение как ме наричат, защото белобрадият старец връща магията на празника, вярата в чудесата и винаги предизвиква широки усмивки у всички без значение от възрастта.
Колко и как се промениха желанията на хората от тогава до днес, това мисля че има значение?
Желанията….Ами всъщност мисля, че те не се промениха. Промениха се посрещанията, появиха се чаша мляко, коледни бисквити, които децата оставят за Дядо Коледа под Елхата. Промениха се мечтаните играчки, но когато ги попитам какво си пожелават за тях и близките им на Коледа, хората винаги си пожелават здраве и любов.
Как се почувства, когато за пръв път облече костюм на Дядо Коледа?
Вълнуващо и отговорно. Първият Дядо Коледа остава дълго в съзнанието на децата и чувството и асоциациите, които събуждат тези спомени, това ще е усещането за празника. Колкото повече порастват децата, толкова повече губят вярата си в Дядо Коледа и затова трябва да си безупречен и във външния вид, и в общуването си с децата и с възрастните, защото тогава, без значение колко са големи, те губят съмненията си и магията се връща.
Разкажи ни за своите превъплъщения като Добрия старец.
Превъплъщенията ми като Дядо Коледа… изминаха повече от 15 години от както започнах да обличам костюма. Бил съм на какви ли не места, гостувал съм на шумни компании при които за малко да си тръгна без Снежанка. Бил съм в изискани и скъпи ресторанти и в съвсем бедни жилища. Няма да забравя как една година ме поканиха при едно болно момче, детето беше в леглото си много го болеше ухото, но като ме видя на вратата сякаш всичката болка изчезна за миг и на лицето му се появи усмивка примесена със сълзички.
За тези години видях как малки деца се превръщат в сериозни млади господа и госпожици. Въпреки че са пораснали все още очакват да срещнат добрият старец и споделят как сбъдват мечтите си.
Разкажи ни две истории – една много смешна и една, която може да ни просълзи, свързани със срещите ти с деца по Коледа.
Чак много смешна не се сещам, но като си припомням, усмивката винаги се връща на лицето ми. Миналата Коледа гостувам на тържество, дават ми предварително подготвените подаръци и един баща ми казва: „Моят син много го е страх, няма да дойде при теб, няма да каже нито стихче, нито песен”. Така… идва дългоочакваният момент и като чу името си, детето скочи от стола си и изтича при мен, хвана ме за ръка, и си поговорихме, и песен изпя, а баща му гледаше със зяпнала уста. Друго момиченце пък се изскубна и дойде при мен, прегърна ме и колкото майка му и другите възрастни да го викаха, то не ме пускаше и им отговаряше: „Аз само малко тука ще си постоя”.
Какво би казал на хората, които твърдят, че Дядо Коледа не съществува?
Бих им казал да пазят живо детето в себе си, да не губят вярата в чудесата и магията на Коледа. Да не спират да мечтаят. Коледа или Рождество е празникът, в който се ражда доброто, надеждата за един добър свят , изпълнен с мир и любов.
Весела и светла Коледа !