- март 7, 2022
- 284
Малко след националния празник на Република България да поговорим за история с Иван Христов – габровец, родолюбец, патриот
Разговорът води Елена Влаева
Какво е нужно да носиш в себе си, за да избереш историята за поприще, на което да се развиваш?
На първо място трябва да имаш усещане към миналото. Необходимо е и нещо да те предизвика, да те увлече, за да го обикнеш и да повярваш, че това е твоето призвание. Но като че ли най-важна е ролята на учителите в тази задача. Те биха могли да провокират всичко това. Аз имах късмета да попадна на страхотни учители – професионалисти, които повярваха в мен и ме стимулираха да избера историята за своя професия.
Професия историк не е от най-атрактивните в последно време. Чувстваш ли се старомоден?
Ако приемем, че атрактивните професии са високоплатените, ще си права. Историците не получават достатъчно високи възнаграждения за труда си в България. Ако обаче подходим по по-различен начин, не бих се съгласил с теб. Когато влагаш сърце и вярваш, че това с което се занимаваш е кауза, можеш да вървиш напред, както и да увличаш други след себе си. Така че тази професия е атрактивна по всяко време. В този ред на мисли като учител – историк и като човек отдаден на музейното дело, не се чувствам старомоден.
Защо е важно да учим история?
За да твърдим, че се учим от грешките си. На думи е така, а в действителност сякаш сме обречени да повтаряме грешки – своите и на другите. Но все нещо остава. Днес има все по-голяма нетърпимост към войната, към насилието. Но това е следствие от паметта от миналото.
Историята една ли е, или има история и история, според нуждите на този, който я чете и ползва?
Историята е субективен поглед към конкретно събитие или личност. Както няма една истина, така няма и една история. Вярвам, че всяка истина успява да си пробие път рано или късно…и след това отново да бъде покрита с прах от времето.
Може ли познавайки миналото по-лесно да разчитаме знаците на настоящето?
Да, можем. Субективно и според интелектуалния си капацитет.
Наскоро чествахме свободата си… Свободни ли сме, според теб, ние българите?
Един българин е свободен, друг – не. Всеки прави своя избор сам. Свободни сме да направим избор.
Каква част от историята е политика, коя политика остава в историята и политически коректни означава ли и исторически достоверни?
Всичко е политика, дори личните съдби са политика, тъй като зависят от политиката. В историята остават всякакви политики. Понякога споменът за големите събития и личности изчезва. Но кой е голяма личност и кое е голямо събитие? Една глупава и продажна политика може просто да бъде детайлно описана – дори като такава, от добър историк. И да остане за поколенията. И обратното е вярно – голяма личност да бъде зачеркната от субективните фактори. Исторически достоверно е всичко, тъй като субективното описание на личности и ситуации е човешки и естествено. И зависи от вътрешната природа и познанието на историка.
Страхуваш ли се за бъдещето на дъщеря си от гледна точка на настоящето на родителите й или си оптимист?
Вярвам, че всеки човек има своя съдба и следва пътя си, независимо от предизвикателствата, пред които ще бъде изправен. Като всеки родител имам своите срахове, но предпочитам да мисля оптимистично за бъдещето на дъщеря ми. Тя получава много обич от семейство ни. Това до известна степен ме прави спокоен.
