- юни 29, 2021
автор: Галя Даскалова
Имам три деца. Голямата Гергана на 28 и близнаците Йовина и Илия на 22…почти. Различни и прекрасни! Държа да започна разказа си точно така, защото тук историята ще е за голямата дъщеря и ако случайно прозвучи като “хвалба”, то нека и другите двама да знаят, че се гордея и с тримата, и че за всеки си имам история!
Днешната е за едно момиче, което от малко си тръгна по Пътя с етикета “различна”. За хубаво, за лошо….различна. Момиче, което все трудно се вписва. Защото винаги си има мнение, изучава, сравнява, изследва и не признава компромис с истината, в която вярва. Имам чувството, че като изключа бебешките й спомени, в съзнанието ми все е Голяма. Защото от рано винаги знаеше какво иска! И нямаше неВъзможни неща!
Любовта й към дядо й я заведе на село, за да се грижи за градината, докато той е болен. Да заснема какво се случва в нея и после да му показва на компютъра. Защото той й беше най-голямия другар, който никога не отказваше пътешествие за фотолов на редки птици,в качеството си на “придружител”- беше непълнолетна. Така се появиха историите от “Градината на Слънцето”- личният блог на Гергана. Когато го създаде, аз дори не знаех какво е туй чудо “блог”, а и блогърите още не бяха на мода. Но разбрах, че в нея има от онази магична съставка, която вълнува и докосва хората с чистота и искреността си!
Птици, фотография,правене на картички, готвене, екология…- те ли я намираха, тя ли си ги викаше, но със сигурност не беше заради мен или баща й! И никога не й стигна да се занимава само с едно! И винаги има един списък от чакащи нови “Любови”, т.е. “Цели”. Свиренето на акордеон и дърводерезбата са все още в “чакащи”, но знам, че каквато е упорита и последователна, и на тях ще им дойде времето;).
Никога не се е чудела какво да учи, защото си го знаеше – светът може и трябва да бъде спасен! Така Екологията й стана не само Учене и Работа, но и начин на Живот! Защото при нея тези всичките неща са Едно!
Завърши Единбурския университет и остана там да преподава, докато работи по докторантурата си. Сбъдна много пътешествия и научни експедиции. Спечели финансиране от National Geographic Society. И нищо не й падна от небето! Когато й да я попиташ какво прави, тя все кандидатсва. Я за стипендия, я за финансиране на научна работа, я за публикация във водещо научно списание, я за работа. Но това, което ме прави истински горда с нея, не са успехите й, а това, че никога не се отказва, ако отговорът е “не”!
От една година е в България. На село. Пандемията изигра ролята на “пръста на Съдбата”, който се размахва не само за лошо. Заради задължителното дистанционно обучение, стана възможно тя хем да е на любимото си място, хем да работи любимата си работа, та дори и да завърши докторантурата си на тема: “Как се променя биоразнообразието по света”, с която стартира проекта си за изучаване на “изоставените земи”. Цел- да се използва у Дома, в Родината, където вече има много такива.
Винаги е обичала Свободата си! И понеже е дете не само на едно място, а на целия Свят, толкова естествено звучеше: ”Искам работа, която да ми позволява аз да си избирам темата и мястото. Искам да мога да си бъда и на село, но и да пътувам. Да имам “работа и на терен”, а не само пред компютъра”, да изследвам, но и да обучавам. Никога само едно нещо, а много неща в Едно!
Докато си пишеше дисертацията в последния курс на бакалавърската, измисли начин по който научните данни да бъдат по-лесно обработвани и систематизирани, а после го превърна и в дисциплина, която да преподава на другите студенти. Беше вълнуващо да я чуя да казва, че за нейните занятия не стигат местата в залата! Сърцето ми пак препускаше лудо, докато гледах онлайн урока с деца от цял Свят по покана на National Geographic Society. И този път, беше повече от удивление как се случват Вселенските работи! Как е възможно от старата къща на село да се свържеш с Целия Свят!!! И как докато това става на заден план в кадър да се виждат кюнците на бабината печка и да не е никак странно! Нови времена! Отворят се очите и сърцата на хората за истински Същественото!
Последните няколко месеца Гергана не спря да кандидатства за работа след докторантурата. Зад всяка една кандидатура стоят много часове упорит труд. И нищо не гарантира положителния отговор! Казвам го заради всички, на които им е писнало да се “борят”.- за да не губят Кураж и да не се отказват. Имаше няколко “Не”-та, преди да се случи това, което стана тема на моя разказ и нито едно: ”Е, язък! Само дето толкова се трудих!”
И така, след толкова много “Увод”, изложението…
На 27 май Гергана получава писмо, с което й съобщават , че кандидатурата й за стипендия от фондацията на Ерик и Уенди Шмит е одобрена!!! Сред 400 участници от 88 водещи световни университети, всеки от които, предварително одобрен от собствения му университет.
Стипендия за две години! И правото да работи, където тя си избере…по света! В който университет иска! По нейната тема!
До този момент не знаех кой е този Добър Човек – Ерик Шмит. И ми стана интересно да науча, че дълги години е бил управляващ директор на Google и е единственият в света станал милиардер от заплата. Той и съпругата му са създатели на Фондация, която финансира проекти, фокусирани върху прилагане на знания и иновации в областта на науката, енергетиката и биосферата. Специфични фокусни области са опазването на околната среда и образованието.
Официалното обявяване на стипендиите става на 5 юни. Ще чуете името й най-отпред във видеото (https://youtu.be/JB4Ezzo5YQs) по връчването им, а тя за малко да изпусне този толкова специален момент! Нали сега всичко все още е онлайн. Гергана си погледнала часовника и видяла, че има още цели 15 мин до награждаването. И…решила да поплеви в градината.
Когато и се обадили от фондацията , за да подпише договора, изпълнителният директор казал, че изборът им е не само за научни достижения, а и за личността зад тях!
Това си е нашата Гергана! Малък Голям Човек! Почти винаги с черничко под ноктите от Земята, която обича да обработва с ръцете си! С два чифта дънки, защото повече не й трябват! Но…с хубав (скъп) фотоапарат и компютър, защото й …трябват! С голямо и състрадателно Сърце, което винаги е готово да сподели това, което има с някой в нужда- може човек, може коте, костенурка, куче…Приятелите помнят не една история за спасителна акция, а само най-близките знаем и то не за всеки път, в който е отделяла от скромната си докторантска заплата, за да помогне.
Разказах тази история, защото Тя няма да я разкаже. Още се случва да влезе някой в магазина и да ме попита: ”Вие ли сте майката на Гергана от “Градината на Слънцето”? Какво става с нея? Добре ли е? Следя блога й, а отдавна нищо не е публикувала.”
На всички вас, които я познавате искам да кажа: ” Все същата си е! С многото дини под една мишница, със скъсаните джапанки и уникалните снимки, но вече не само от нейната градина, а от целия свят!”.
