• You have no bookmark.

Your Wishlist : 0 listings

Sign In

Важни стъпки в билкосъбирането

Питаме и отговаряме на някои често задавани въпроси, свързани с лечебните растения. В днешната статия се фокусираме върху това как да се подготвим правилно за събирането на омайни билки в дивата природа.

 

 

Защо едни растения са лечебни, а други – не?

— Заради биологично-активните вещества (БАВ), които не се срещат във всички растения. Лечебните видове създават определени химически съединения като “бонус” продукти, които оказват фармакологично действие върху нас, обикновено са в малки количества и имат своята динамика на натрупване. Примери за такива групи БАВ са алкалоидите, сапонините, етеричните масла, т.н.

 

 

Кога точно мога да събирам билките?

— Зависи коя част от лечебното растение се събира. Първо се гледа в коя фаза от развитието на растението конкретната част е най-богата на активни съставки, а после и кога през годината се случва това. Например, корените се събират, когато надземната част вече е съвсем изсъхнала, защото тогава движението на полезните съставки се насочва и концентрира именно в подземните органи, а всичко това се случва предимно през късна есен или ранна пролет.

Често обаче периодите на развитие на растението се разминават със сезонния календар, или пък има изключения според билката. По ред причини – проточила се зима или пък подранило лято, дали вирее на ниско в долината или нависоко в планината, и т.н., периодът на развитие на дадена билка може силно да се различава от година на година. Затова по-добре е да се водим от това как се развива лечебното растение според условията в конкретния момент, отколкото от календарните срокове.

Все пак, като класически ориентир използваме сезонния календар по месеци, който най-общо изглежда така:

 

 

А в общ план, периодите за събиране според отделните фази на развитие на растението изглеждат така:

 

 

 

Мога ли свободно да събирам от природата всички видове билки за своя употреба?

— Краткия отговор е – не точно. По-дългият отговор е, че е редно да се запознаете със статута на дивите билки в България.

Официално под събиране на билки за лични нужди се разбира количествата билки в свежо състояние, събрани от едно лице в рамките на един ден, както следва: корени, коренища, луковици или грудки – до 1 кг; стръкове – до 2 кг; листа – до 1 кг; кори – до 0,5 кг; цветове – до 0,5 кг; семена – до 0,1 кг; плодове – до 10 кг; пъпки – до 0,5 кг; талус (за лишеи, мъхове, водорасли и гъби) – до 1 кг. Всичко над тези количества се счита за събиране за стопански нужди и изисква разрешително.

Някои видове могат да се събират свободно (напр. живовлек, коприва), други – въобще не може да се събират, дори и за лични нужди, защото са защитени (напр. конски кестен, орхидеи, блатно кокиче). Видовете билки за свободно събиране са изброени в списък към Закона за лечебните растения, а защитените видове – в списък към Закона за биологичното разнообразие.

Между тези двете има други две “средни”, по-специални положения. В първия случай някои билки са на квотен режим по райони и количества и всяка година този списък се актуализира. Например, квотни билки са иглика, ранилист, божур. Във втория случай – видовете са в забранителен режим до момента, в който популацията им ще е достатъчно стабилна (и за което предимно времето има последната дума). Такива забранени за събиране билки, освен за лично ползване, с някои изключения, например са – волски език, дилянка (валериана), мурсалски чай.

 

 

Какво е важно да знам, преди да тръгна да събирам билки?

— Има някои общи правила за правилно билкосъбиране, които ни гарантират както високо качество на билките, така и тяхното опазване.

Като за начало, трябва да се уверим, че сме разпознали правилно вида лечебно растение на живо и че знаем с какъв природозащитен статут е. Преценяваме находището, на което сме попаднали – дали е стабилно и по-многобройно, като избягваме да събираме единични и разпръснати растения; дали не попада в някоя защитена територия (като резерват, национален парк и т.н.); и също така дали това място е чисто, далеч от пътища и други замърсители.

При диворастящите билки, много е важно да следваме практиката за 1/3 – да оставим поне една трета или дори половината растения, за да може находището да се възстанови. За тази цел оставяме и част от най-добрите и жизнеспособни растения. Самата билка трябва да е добре развита и да не е увредена. Събираме билката, без да повреждаме другите части на растението и най-вече без да я изкореняваме (освен в случаите, в които събираме корени, разбира се).

Събираме билките в сухо, по-възможност слънчево време, след вдигането на росата (с изключение на корените). Най-добре е да използваме торби от естествени материали или поне такива, които не се запарват. Ако събираме различни видове билки, препоръчително е да не ги смесваме.

 

 

Има ли значение по какъв начин точно събирам билките?

— Да. Начинът на събиране на билки също е от значение, най-вече за тяхното опазване. Ето и класическите начини за събиране, според частта на лечебното растение:

 

 

 

Колко точно билки мога да събирам?

— Както разгледахме по-горе, важно е да следваме правилото за 1/3, а за количеството – да не надвишаваме официално определените количества за събиране за лични нужди.  Но друго, също толкова важно нещо е да се запитаме за какво реално ще използваме тази билка или колко често мислим да я ползваме. Понякога се изкушаваме да събираме повече билки, отколкото ни трябват, само защото са там и ни омайват с цветове и аромат. Билките обаче са дар от природата и ресурс, който не е вечен, и именно с тази мисъл е добре да подхождаме към тях.

 

 

Нужно ли е да знам и латинските имена на растенията?

— Препоръчително е. Ще дам пример. Веднъж търсих билката паричка (Bellis perennis) в билкова аптека. От аптеката обаче щяха да ми пратят друга билка – драка (Paliurus spina-christi), която по народному се нарича още паричка. Така че винаги е добре да проверяваме латинските имена на лечебните растения, които ще използваме. Едно народно име може да важи за дузина съвсем различни едно от друго растения.

 

 

Видях едно растение, което обаче не знам как се казва и дали въобще е лечебно. Как мога да разбера повече за него?

— Общо взето важно е да определим какъв вид е растението. Това най-бързо може да стане като снимаме растението (по възможност в детайли) и после да помолим някой приятел ботаник да го разпознае. Ако пък нямаме такъв приятел или пък искаме потвърждение, препоръчвам фейсбук групата Растенията в България. По-специализираният начин е да ползваме определител на растенията в България, следвайки белезите за външния вид и други характеристики на вида.

За общо сведение, може да ползваме и някое приложение за разпознаване на растения по снимка, като PlantNet, например. Уловката тук обаче е, че такива приложения са по-общи – обхващат всякакви видове растения по света, дори и култивирани такива, и на този етап нямат достатъчно база данни конкретно за дивата българска флора, т.е. не са много надежден източник.

 

 

 

 

Рубриката “Билките на Балкана” достига до вас със съдействието на СЦДП – “Северноцентрално Държавно Предприятие” ДП – Габрово, стопанисващо държавните горски територии в областите Габрово, Велико Търново, Русе, Силистра и Разград.

Материалите са подготвени от Радостина Аръшева – магистър по лечебни и етерични растения.

Prev Post
Откриват нощно каране на Узана на 29 януари
Next Post
Фестивал „Здравей, здраве“ ви очаква в Габрово, зала „Възраждане“, на 5 и 6 февруари 2022
0
Close

Your cart

Нямате артикули в количката.