• Нямате любими обяви.

Списък с любими:0 oбяви

Вход

Под перото на Александрина Крушарска

Днес в „Под перото“ ще поговорим с Александрина Крушарска. Автор, лекар и изключително приятен събеседник. Тя е от хората, от които очакваш много и въпреки високата летва, която си им поставил, те пак те изненадват приятно.  Дебютната ѝ книга „Болница за безсмъртни създания“ се радва на заслужено голям интерес и човърка съзнанието на читателя по толкова много теми, че е трудно да бъдат изброени. Какво сподели авторката с мен – вижте в следващите редове.

Разговорът води О. Б. Х.

 

  1. Нека оставим автора настрана за момент. Какво бихте ни разказала за Александрина Крушарска – човека?

 

Аз като човек съм малко биполярна. В един момент съм много положителна, в следващия – облак. Понякога съм добра, понякога ставам лоша. Мога да съм душата на компанията, мога да съм тотален аутсайдер. Днес обичам сладко, утре съм на солена вълна. Ту ми се пишат сериозни текстове, ту искам да творя розови романчета. Изобщо, човек на крайностите. Това e и нещото в мен, върху което винаги се старая да работя – баланса.

 

  1. „Болница за безсмъртни създания“ жъне огромен успех сред читателите. Как се роди историята?

 

Не знам дали успехът е „огромен“, но определено романът се възприема изключително добре и вярвам, че притежава потенциал и заряд.

Дълги години исках да пиша, само че все не ми достигаше онази свързваща частица, която превръща отделните текстове в история. А определено имах потребност да създам нещо повече, по-голямо. Един ден просто се помолих за вдъхновение, на следващия вече пишех. Затова, дори и да звучи изтъркано, тази история, съвсем искрено, ми беше дадена Отгоре.

 

  1. Книгите са най-доброто лекарство за душата, те лекуват съзнанието ни. В сюжета има ли случаи, по които сте работила в медицинската си практика? Такива, които показват как лекувате и тялото?

 

Не исках да утежнявам историята с твърде много медицински речник, но не се сдържах и написах главата с операцията на прострелян мъж, която би могла да бъде съвсем реална история. По-голямата част от случаите обаче са си изцяло художествена измислица.

Иначе структурата на болницата, организацията на работата, терминологията – всичко си е съвсем достоверно.

 

  1. В свое интервю споделяте, че според Вас нашият свят е много по-богат от онова, което човешкото око възприема. Какво най-често пропускаме да видим?

 

Откъде да започна? Това е толкова обширна тема.

Тъй като професията ми е лекар, а в романа „Болница за безсмъртни създания“ медицинската тема е засегната, ще посоча неоспоримата връзка психика-физика. Да, медицината знае, че някои болести на ума се проявяват с физически симптоми, но може би зад всяка физическа болест не стои дадена негативна емоция, съвкупност от лоши мисли или песимистичен светоглед.

Хирургията е способна да „изчегърта“ напълно едно злокачествено образувание, да излекува човек изцяло, но ето че след някоя друга година болестта се завръща. Значи в този човек има подходящ „терен“ за това заболяване и често не може да се обясни какъв точно е той.

Не съм фен на идеята, че човек трябва да се откаже от медицината за сметка на алтернативни терапии – все още не сме достигнали толкова висше развитие и сила на ума. Със сигурност обаче паралелно с медицината трябва да върви и едно друго лечение, насочено към пречистване на ума и емоциите.  Ето това е нещо, което хората масово все още не виждат.

 

  1. Ако можете да станете свидетел само на едно чудо, какво би било то?

 

Чудеса съм виждала много и се надявам да продължа да виждам. Чудесата са за хората, които вярват в тях. Невярващия и да го удариш по главата с чудо, пак ще си мисли, че някой му прави номер.

А какво бих искала да видя още аз… Бих искала всички хора да повярват в чудесата. Тогава светът ще бъде едно по-добро и щастливо място 😊

 

  1. Ще споделите ли една тайна с нас? Нещо по Ваш избор, което да докосне читателите по-близо до „Болница за безсмъртни създания“?

 

Не го крия в тайна, но почти пред никого не съм споменавала, че голяма част от образите в историята са вдъхновени от реално съществуващи хора. Естествено, те всички са изменени и разкрасени. Например, нервният хирург доктор Няволски, близнаците Алекс и Григор, Виктор Волк, дори Михаил – всички тези създания са ми хрумнали, докато наблюдавам маниерите и думите на истински хора, с които съм се сблъсквала в ежедневието си.

 

  1. Можем ли да очакваме продължение на историята?

Със сигурност. Светът, в който се развива „Болница за безсмъртни създания“ е толкова пъстър, че определено дава почва не само за продължение, но и за други истории. В момента работя активно по втора част на „Болницата“ (както я наричам за кратко) и се надявам догодина да стигне до читателите.

 

  1. Какво Ви предстои в творчески план?

 

Както споменах, възнамерявам да продължа с „Болница за безсмъртни създания“. Има още толкова много герои, на които искам да обърна специално внимание, а защо не и да посветя книга. Междувременно работя и по един друг роман, който не е фентъзи, въпреки че има съвсем лек фантастичен елемент. Имам желание и идеи и за няколко любовни романа… Като цяло кипя от идеи, за съжаление времето все не стига. 😊

 

Повече за Александрина Крушарска

Предишна публикация
Един ден на скалите с габровския клуб Хемус Адвенчър
Следваща публикация
В Севлиево се проведе Великденски турнир по футбол за ученици

Add to Collection

No Collections

Here you'll find all collections you've created before.