• You have no bookmark.

Your Wishlist : 0 listings

Sign In

Никол Калева: Под повърхността се крие съкровищница от мисли, емоции, копнежи и мечти.

Започвам с това, че интервюто не е първият ми разговор с Никол Калева, но както винаги, беше изключително приятен. Тя е на 32 години, от град Пловдив. Силно подозирам, че тайното ѝ оръжие е усмивката, която обезоръжава околните с лъчезарността си. Когато за първи път говорих с Никол, се изненадах от енергията, която кипи около нея, докато нестихващият ѝ оптимизъм не премина и към мен самата. Поводът да се срещнем отново е вторият ѝ роман „Под повърхността“, който излезе в средата на миналия месец и получи много добри отзиви сред читателската аудитория. За мен е чест да ви представя първото ѝ интервю по темата. Повече – прочетете в следващите редове.

Разговорът води О. Б. Х.

 

Здравей, Никол, как си?

Подготвям се за предстоящите коледни празници, за семейните събирания и честите сядания на масата. Така че като изключим предпразничната диета, съм повече от добре.

1. Ако трябваше да се представиш само с едно изречение, какво би било то?

Жива и здрава съм, имам любящо семейство, не си лягам гладна и съм намерила призвание, което осмисля дните ми. Не ми е нужно цяло изречение, стига ми и една дума. Щастливка.

 2. Имаш татус на крила върху глезените си. Това има ли връзка с предишния ти роман „Всичките ми ангели“?

След написването на първия ми роман доста хора от обкръжението ми започнаха да свързват с мен ангелските символи. Получих не малко подаръци и сувенири, дотам, че накъдето и да се обърна вкъщи да виждам напомняния за книгата си. Но за мен символът на ангелските криле се появи няколко месеца преди дори да ми хрумне идеята за романа. Беше лятото на 2019 година, когато на витрината на малко магазинче в Гърция, съзрях златист пръстен с криле. От пръв поглед пожелах дрънкулката, а мъжът ми не се поколеба да ми угоди като плати 6-те евро за нея. Тогава нямах и понятие какво ми предстои. Сега обаче всеки път щом погледна към ръката си или се наложи да търкам зеленикавите следи от пръста си, осъзнавам, че нося повече от едно тенекиено бижу. Нося първия знак, който ме поведе по предначертания ми път. На по-късен етап реших да оставя върху кожата си по-траен белег за творческия си труд. Планирам да го правя и за в бъдеще. Въобще не се поколебах какъв да бъде той, що се отнася до „Всичките ми ангели“.

 3. Споменавала си, че „Всичките ми ангели“ ще има продължение и като почитател на книгата, не мога да не те попитам отново. Кога може да го очакваме?

Продължавам работата си по книгата, но за издаването не мога да кажа дори ориентировъчна дата. Процесът е много дълъг, много трънлив и често непредсказуем. Музата ми е още по-непостоянна и понякога се случва по цели седмици да ме ангажира за съвсем други проекти.

 4. Никога няма да забравя съвета, който ми даде преди време, че критиката е нещо добро и дори да не се харесва на егото ни, в нея може да има нещо много полезно, така че е редно да я приемаме. Ти имаш ли съвет, който ще запомниш и кой ти го даде?

Като цяло нито една критика не би наранила егото ми, то не е чак толкова голямо. Не мога да кажа, че съм получавала и реални критики, тъй като аудиторията, с която общувам е съставена от прекрасни хора. Дори някой да не е харесал труда ми, никога не си е позволил умишлено да засегне чувствата ми. Не съм получавала груби съобщения или обидни отзиви. За сметка на това съм имала удоволствието да чета интересните съвети, забавните хрумвания и остроумните препоръки на читателите за следващите ми книги. Всяко едно съм скътала на сигурно място в ума си и често се връщам към тях. Все пак най-любимото ми си остава –

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ЗА СПОЙЛЕР!

– Зоуи и Кристофър трябваше да имат поне една целувка, преди да минат към „втора база“. J

Винаги се усмихвам като се сетя!

 5. Ще те помоля да продължиш изречението. Под повърхността се крие…

…съкровищница от мисли, емоции, копнежи и мечти.

 6. Защо избра да го завършиш по този начин?

Ако ми беше задала въпроса преди написването на втория ми роман, сигурно щях да ти отговоря, че – Под повърхността се крие голяма опасност! (Не съм добър плувец!) Но вече никога не бих свързала фразата с водната повърхност, а само с криещото се под повърхността на съзнанието ни. За мен умът е най-интригуващата част на човека. Прекарвам много време в размисли и това ми дава възможност да анализирам както себе си, така и околните. Оказва се, че всички хора ни свързва едно. Мислите, емоциите, копнежите и мечтите, които неминуемо носим.

 7. Разкажи ни повече за новия си роман „Под повърхността“.

Изненадващо него написах за доста по-дълъг период от време в сравнение с „Всичките ми ангели“. Вярвах, че щом веднъж съм завършила роман, всеки следващ ще е все по-лесно начинание. Сгреших. В „Под повърхността“ вложих много повече лични емоции. Книгата не е просто плод на въображението ми, тя е една моя малка изповед. Да, няма нищо автобиографично, но до голяма степен, аз излях душата си в нея. Засегнах много съкровени за мен теми като семейната принадлежност, родния дълг и нуждата на всеки човек да бъде себе си. Да обича живота си и да приеме пътя си.

 8. Какво ти предстои в творчески план?

Нямам си и идея какво предстои. Надявам се творческото ми вдъхновение да не ме напусне и да продължа с работата по новите си проекти. Предвид обаче, че съм подхванала 5 ръкописа, наистина не знам какво, кога и как ще се случи. Ако не ме застигне участта на онзи с двете дини под една мишница, догодина може и да имам с какво да зарадвам читателите си. Ще се постарая да държа в течение всеки, който проявява интерес към труда ми.

 

Благодаря за отделеното време, беше удоволствие за мен!

Благодаря за поканата и за възможността!

Сега е моментът да пожелая на теб и всички четящи – Весели семейни празници и много здраве!

 

Повече за Никол можете да намерите тук

Prev Post
150 години от създаването на НЧ “Пенчо Славейков 1871”- Трявна
Next Post
Тихомир Колев – от хоби в стойностна кауза
0
Close

Your cart

Нямате артикули в количката.