• You have no bookmark.

Your Wishlist : 0 listings

Sign In

МЕЧЕШКА ИСТОРИЯ в Габрово

В тази история става дума за една пакостлива мечка, която в края на октомври тази година се появява в района на кв. Горни Бакойци в Габрово, за да си търси храна и запаси за зимата. Оказва се 4-5 годишен мечок, тежащ 120 кг, който получава името Живко. За щастие, вместо саморазправа, последва успешна акция по преместване на мечока.

Какво точно се случва обаче и какъв е добрият пример от тази история, както и малко повече за връзката между хората и мечките, ни разказва от първо лице експерта по мечките Владимир Тодоров – част от Спасителния мечешки отряд на WWF България.

 

 

Здравей, разкажи ни малко повече за себе си, твоята дейност и защо избра да работиш точно за мечките и тяхното опазване?

В.Т.: Казвам се Владимир Тодоров, работя като биолог специалист в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания на БАН, като през тази година защитих дисертация с тема, свързана с мечките.

През 2005-та, когато бях втори курс в Софийския университет, една от преподавателките ни посочи адрес на НПО, което се занимава с екология и ни препоръча да се запознаем и с този аспект на екологията. Група от 15 студента се изръсихме в офиса на Сдружение за дива природа „Балкани“. Това сдружение се занимаваше с множество интересни неща, но това, което грабна повечето от нас беше работата с мечката, а може би и самата личност Александър Дуцов, който разказваше за работата доста грабващо. Оттогава започнах да посещавам събития, организирани от сдружението и да работя като доброволец в него. След периоди на затишие в моето участие, 2011-та започнах да работя по два проекта, изпълнявани от сдружението, а след това и в други. Мога да посоча 2011-та като начало на сериозната ми работа с вида. 2014-та година защитих магистърска степен и записах докторантура. Успоредно с мечките, работих и в сервиз за автомобили и мотоциклети, където изкарвах пари, за да мога да работя с мечки, тъй като работата не беше особено добре платена. От 2015-та насам съм основният активен на терен експерт по мечки в България.

 

Спомняш ли си каква беше първата ти истинска среща с мечка?

В.Т.: Първата ми среща с мечка, като изключим тези в зоопарка, където баща ми често ни водеше, беше в Стара планина през 2007-ма година. Имаше преброяване на мечките, където аз и много мои колеги от университета бяхме разпределени в различни чакала на територията на ДЛС „Русалка“. Имах късмета мечки при мен да се появяват почти през цялата нощ, като имаше голям мъжки, имаше майка с малки и др. Никога няма да забравя емоцията от тази нощ.

 

СЛУЧАЯТ

Разкажи ни за последната мечешка история в Габрово. Как се стигна дотам, кои бяхте главните герои и какво всъщност се случи?

В.Т.: Случаят е от последната третина на октомври, когато притеснена жена ми се обади да потърси съдействие за решаване на проблем с мечка. Беше чула, че заедно с WWF България поставяме електропастири на засегнати от мечки стопани. В нейния случай това не беше необходимо, нито изпълнимо. Обходихме района и видяхме много необрани плодни дръвчета. Заедно със служители на Горското, помолихме да бъдат обрани, както и хранителния отпадък временно да не се изхвърля в кофите за смет. Изстрелях няколко сигнални ракети в различни посоки с цел да подплашим животното. Няколко дни нямаше следа от него, но след това се появи по-ниско в града. Тогава с мен се свърза Живко Жеков от Ловно-рибарското сдружение „Чардафон“, който предложи съдействие при решаването на проблема. На 4 места в квартал Горни Бакойци бяха поставени камери за наблюдение със съответната примамка. Това не даде резултат и на 4-ти срещу 5-ти ноември мечката изяде 4 заека от двора на един от живущите в района. След две вечери нападна и кокошки в съседство. На 7-ми ноември заедно с Живко поставихме капани за улавяне на мечката с цел преместването ѝ . На 10-ти ноември вечерта мечката беше уловена, като за целта Живко бе в близост до капаните, за да обезопаси района, докато нашия екип дойде от София. Около 2 сутринта на 11-ти пристигнахме и започнахме приготовления за упойване. Мечката бе упоена в 2:20 ч., след което бе измерена и маркирана с GPS нашийник. След това бе качена в личния ми пикап и закарана на отдалечено място.

 

С какви трудности и предизвикателства се сблъскахте по време на операцията по преместване?

В.Т.: Предвид факта, че бе превозвана в товарното отделение на пикапа, се налагаше да спираме на всеки 10 минути, за да проверяваме дали не е започнала да се съвзема, което би наложило допълнително количество упойка. Всичко друго беше добре планирано и изпълнено.

 

Каква сега е съдбата на габровската мечка?

В.Т.: Тепърва ще следим съдбата ѝ, като за момента се намира на отдалечено място от населени места, особено от Габрово. Надявам се улавянето да е подействало стресиращо и да избягва срещи с хора.

 

ЗА МЕЧКИТЕ И ХОРАТА

Хората в габровския регион са свикнали почти всяка година да слушат разкази за мечки, които слизат по дворовете на крайните квартали и махали. Всеки местен знае, че мечката е характерен обитател на горите наоколо и по Балкана. Немалко пъти по близките пътеки сме се натъквали на техни следи, та дори понякога и на самите мечки. Но доколко нормални са тези близки срещи в населено място и зачестяват ли те?

В.Т.: Срещите с мечки в населени места не са нормални и би следвало да бъдат избягвани, като за целта се извършват съответни действия на прогонване. Напоследък е модерно да се снимат мечки в населени места, като се оставят необезпокоявани да навлизат в близост до хората. Причините за това са много, но най-честата и за жалост такава, върху която не можем да влияем, е липсата на естествена храна в гората. Сухите лета последните години водят до ниска продукция на плодове, жълъд и др. Още след миналата силна на жълъд година изказах предположение, че тази ще е много тежка за тях. Така се и случи, тази година срещите с мечки зачестиха. Това не е защото са се увеличили многократно, а защото се опитват да оцелеят.

 

Реално има ли механизъм за бързо реагиране и към кого могат да се обръщат хората в подобна ситуация?

В.Т.: Реално няма механизъм за нищо, освен за изплащане на обезщетения след нападение от мечка върху добитък, кошери и др. Това е прекрасно, но разбира се не решава проблема с рецидиви при конкретни индивиди. Редно е да съществува екип за мечката, който своевременно да се намесва и да прогонва или премества животното. Такъв екип е в своя зародиш в момента, благодарение на работата на WWF.

 

А какво животно всъщност е мечката? Имаш ли данни какво се случва с популацията ѝ в България и по-конкретно в Габровския Балкан?

В.Т.: Мечката е може би най-умното и най-социалното що се касае до човека животно. Като изключим човека, тя няма друг враг и затова може спокойно да бъде наречена властелин на гората. Животното е с изумителна физиология и още по-вълнуващо поведение. Въпреки множеството изследвания по света видът все още крие тайни и представлява интерес както у нас, така и у хората, живеещи с него. Популацията на мечката в България е доста неясна като численост. Данните от единствената официална статистика сочат сериозно намаляване от 2015-та насам. Има години като 2019 и 2020, които го потвърждават, но тази, 2021-ва, не е меродавна и мечките изглеждат твърде много, тъй като не си даваме сметка, че голяма част от тях рискуват живота си, за да търсят храна.

 

Кои са неизвестните в уравнението мечка – човек?

В.Т.: Неивестните са много, но основното е какво влияние има човека върху мечата популация в България. При всички положения всички работещи в сферата знаем, че масово бракониерство на мечка (и не само) в страната има. Противодействието на този лов е трудно и може би единствено обществен натиск би го променило. Конфликтът човек-мечка съществува от хилядолетия и за жалост винаги е решаван в полза на човека.

 

Попадал ли си на ранена мечка или на мечета, останали без майка, вследствие на бракониерство? Какво се случва с тях, има ли спасителни центрове за мечки?

В.Т.: На ранена мечка за щастие не съм попадал в гората. През 2019-та обаче улових ранена една от трите върнати у нас мечки от Гърция. Това мече беше простреляно в областта на дясното рамо, като имаше отворена рана, счупена кост и беше в лошо физическо състояние. Откарано бе отново в центъра по рехабилитация в Гърция. Там изпращаме вече два пъти по три осиротели мечета, които минават през специален режим на отглеждане и след това биват връщани в България. Този център е собственост на „Арктурос“ – сдружение с изключително активни дейности по опазване на мечката и много други видове.

 

Какво може да се направи, за да се грижим за тези величествени диви животни по балансиран за всички начин? Какви са добрите практики?

В.Т.: Първо е нужно да се инвестира в качествен генетичен мониторинг, който да ни даде отговор колко точно мечки обитават страната. След това е редно да се проведе информационна кампания за методите за справяне и хората, които го правят. А след това да се създаде екип за справяне с проблеми, възникнали между мечки и хора. Би следвало да държим една и съща посока на действие ние (НПО-сектора и научните среди), горските и ловците, за да постигнем важни за всички ни резултати.

 

ПОУКАТА

Като теглиш чертата, каква е поуката от историята с мечока от Габрово?

В.Т.: Основната поука е, че има ли желание, има и начини за справяне, различни от „задължителния” отстрел.

 

Какъв е твоя призив?

В.Т.: Всички заинтересовани страни да си стиснем ръцете, въпреки различията ни и да започнем усилена работа за ограничаване на незаконния лов и бездействието по опазване на вида и не само този. В момента никой не печели, мечката и всички ние губим.

 

 

Историята на мечока Живко е прекрасен пример за това как различни организации могат да се обединят в името на една по-голяма цел – опазване на кафявите мечки у нас, които са защитен вид в България. Благодарение на страхотната съвместна работа на експерти, грижещи се за дивите животни и природа, за втори път в България се осъществява преместване на проблемна мечка по щадящ за животното начин. Вярваме, че при критични ситуации тази практика ще се утвърди като единствената такава в България.

 

Ако искате да бъдете част от този процес, да разберете повече за чудния, но и крехък свят на тези магнетични диви животни и да станете техни закрилници – запознайте се с работата на набиращия сила Спасителен мечешки отряд на WWF и техните (а и нашите) Мечешки истории.

А навръх Мечкинден, не пропускайте да гледате историята на друг специален мечок. На 30 ноември от 20 ч. ще се излъчи премиерата на втори епизод на поредицата „Мечешки истории” в онлайн събитието – тук. „Да си мечка е велико!” е документален филм за хората и мечките и във втори епизод разказва историята на мечока Спиридон – една от най-дълго проследяваните мечки в България, маркирана с GPS нашийник, озвучен с гласа на Орлин Павлов.

 

 

Снимки: WWF, НП „Централен Балкан“, Мечешки истории

Автор: Радостина Аръшева

Prev Post
Да поговорим за боклука с Невена Екимова
Next Post
Радост Пеева и Аделина Ангелова са четвърти в света по синхронни скокове на батут
0
Close

Your cart

Нямате артикули в количката.