• You have no bookmark.

Your Wishlist : 0 listings

Sign In

Коприва – за по-чиста кръв и много жизненост

Днес в „Билките на Балкана“ ви представяме толкова познатата ни коприва. Въпреки че много хора я смятат за плевел, копривата е една най-ценните лечебни растения, които имаме. „Ако човечеството знаеше, колко полезна е тя, не би засаждало нищо друго освен коприва”, споделя известната австрийска билкарка Мария Требен. И наистина е така, защото копривата е цялата полезна – от корените до върха си. Природен резервоар на витамини и желязо, това растение пречиства кръвта ни и ни дарява с енергия през цялата година. Повече за копривата, прочетете в материала, посветен на нея.

 

 

Разпознаване

Копривата (Urtica dioica) е от сем. Копривови. Достига до около 1,5 м височина. Стъблото ѝ е покрито с твърди парливи власинки. Коренището е дълго и пълзящо. Листата са подредени срещуположно по стъблото, тъмнозелени, със заострен край и назъбена периферия, отново покрити с парливи власинки. Цветовете са дребни и жълто-зелени, събрани в дълги съцветия тип реси в основата на връхните листа. Копривата е двудомно растение, т.е. има екземпляри само с мъжки цветове и такива само с женски цветове. Цъфти през цялото лято. Вирее навсякъде покрай мочурливите, влажните и сенчести места в цялата страна.

 

 

Средна жилка на лист на коприва, снимана от долната страна. Виждат се парливите власинки – удебелени в долната зелена част и изтънени и заострени в горната прозрачна част, която е изпълнена с парлива течност. При докосване на заострената част, тя се счупва, при което се излива парливата течност.

 

Лечебни части

Събират се корени, листа, стрък.

– Корени – ранна пролет или късна есен.

– Листа – през пролетта до края на лятото (март-септември), преди цъфтеж. Обикновено през този период се образуват до 2-3 реколти (подрасти).

– Стръкове – от началото до края на лятото (юни-септември).

 

За какво помага?

Копривата е едно от най-добрите средства за пречистване на кръвта и за кръвотворене. Известна е като поливитаминен източник – съдържа витамините C, K, B2. Тя е източник на железни соли и е истински резервоар на желязо. Особено полезна е през пролетта за цялостно очистване и укрепване на организма.

При преумора лечебният състав на копривата действа като стимул за организма по естествен път да повиши концентрацията и работоспособността, и да премахне нервното напрежение.

Копривата има мощно противовъзпалително, кръвоспиращо и противоревматично действие. Прилага се при анемии, за подобряване на обмяната на веществата, при жлъчни и чернодробни заболявания. Изключително полезна е при вирусни, простудни и грипни състояния – освен като лечебен чай, също така и като гореща баня за накисване на краката (от корени и листа).

Външно, прясната коприва се препоръчва за парене при ревматизъм и ставни болки, при възпалени нерви на ръцете и краката. Ефектът се получава от парливото вещество, в което има мравчена и галова киселина. Под формата на лапи помага за рани, отоци и подсичане. Баните с коприва се прилагат при кожни обриви. Листата и корените се използват успешно при косопад и за заздравяване и боядисване на косата.

 

Примерна рецепта

Листата и стръковете се прилагат най-вече под формата на запарка – една препълнена чаена лъжичка се попарва с 1/4 литър вода и се оставя малко да покисне (по Мария Требен).

 

Любопитна информация

– Парливите власинки играят защитна роля – така копривата се предпазва от растителноядни животни. Тези власинки имат разширен долен край и стеснен, прозрачен, изграден от силиций горен край, наподобяващ инжекционна игла. При допир до животно или човек, заострената част се забива в кожата му и едновременно с това се отчупва, при което парливата течност се впръсква, предизвиквайки местно възпаление на кожата. Парливото усещане се получава основно от веществата хистамин и мравчена киселина. За някои насекоми това може да е смъртносно.

– Леко потупване с коприва може да помогне при схванатост в някои части на тялото и дори при ишиас. Въпреки че паренето с коприва е полезно в такива случаи, препоръчително е тя да се събира с ръкавици, за да се избегне ненужно възпаление на кожата от опарването.

– Парещият ефект на копривата може да се тушира след попарване с гореща вода, термична обработка и дори при смачкване с точилка.

– Копривата е багрилно и текстилно растение – от изсушените ѝ стъбла могат да се направят едни от най-добрите и здрави влакна за въжета и върви. В миналото е използвана като заместител на памука. От нея може да се направи и ръчна хартия.

 

 

 

*Настоящата информация е предоставена с информативна цел и не може да замести консултацията със специалист. Запознайте се с противопоказанията на билката, преди употреба.

 

Рубриката „Билките на Балкана“ достига до вас със съдействието на СЦДП – „Северноцентрално Държавно Предприятие“ ДП – Габрово, стопанисващо държавните горски територии в областите Габрово, Велико Търново, Русе, Силистра и Разград.

Материалите са подготвени от Радостина Аръшева – магистър по лечебни и етерични растения.

Prev Post
Дванадесет проекта ще бъдат финансирани по Програма Култура на Община Габрово
Next Post
146 години от избухването на Априлското въстание в Трявна
0
Close

Your cart

Нямате артикули в количката.