• You have no bookmark.

Your Wishlist : 0 listings

Sign In

Кой си спомня за моя дядо Златю Косев?

Златко Косев Станчев – роден е в Севлиево, но родителите му са преселници от с. Угорелец. В семейството са расли четирима братя – Станчо, Иван, Христо и Златко. След основното си образование, започва да учи занаят – дърводелство в Габрово. Оттам започва и неговата любов към колоезденето. Сутрин за Габрово, вечер към Севлиево, и всеки път с велосипед.

Седемнадесетгодишен става член на коло-сдружението „Лястовица“ в Севлиево и се включва активно в спортния живот на дружеството. През 1925 г. спечелва традиционното състезание за знамето и бива избран за знаменосец на „Лястовиците“. Дълги години той остава знаменосец, защото винаги печели състезанията „За знамето“.

Интересен момент от живота му е задокеанското му участие в състезания, в Аржентина през 1930 година. Неизвестният никому българин от Севлиево взема участие в традиционната коло-обиколка на Буенос Айрес.
В нея участвали светила на колоезденето от различни страни. Залагали се големи суми, кой ще бъде победителят. Но Златю обърква сметките на мнозина, защото с голяма преднина се устремява към финала. Преди да пресече се чуват изстрели насочени към него, но въпреки това, той постига своя голям успех. Наградата е златна статуетка на велосипед.
Той отнася трофея в квартирата на българин емигрант, който през нощта когато спи, взема статуетката, удря го по главата няколко пъти и изчезва. На сутринта Златю е откаран в болница, а след няколко дни, със средства събрани от българи емигранти, се прибира в България.
Дори този инцидент не отказва борбеният българин от колоезденето. Той продължава да участва в състезанията на градския колодрум и винаги е печелил призово място.Става страшилище за противниковите състезатели и гордост за всички севлиевци.
Златко Станчев е участвал в състезания в Габрово, Казанлък, Дряново, Велико Търново и Варна. Навсякъде наградите съвпадат с името му – „Златю”. Любовта към колоезденето се предава и на сина му, а по-късно и на неговите внуци.
До 1984 година, въпреки напредналата си възраст, той не се разделя с велосипеда. На него бе поверено пренасянето на Олимпийския огън от с. Богатово до Севлиево за Олимпиадата в Москва.
Още много спомени могат да се споделят за Златю, но за нас той си остана Знаменосецът на колоездачите в Севлиево.
Неговата смърт съвпадна със 100-годишния юбилей на организираното колоездене в Севлиево. В душите и сърцата ни винаги ще остане спомена за един голям любител на колоездачния спорт, неговата добра душа, но и несломимост и упоритост, проявени в колоезденето. Такъв го помнят мнозина севлиевци.

автор: Йонита Косева

Prev Post
Фoтоконкурс „Габрово – зелен, гостоприемен, вдъхновяващ“ до 29 октомври
Next Post
„Купи 1 книга. Дари я на своето училище!“ търси новите будители сред учениците
0
Close

Your cart

Нямате артикули в количката.