Почти отвсякъде ежеминутно ни заливат вълни от лоши новини и е толкова трудно да „не се удавиш“ в този океан от негативизъм. Въпрос на личен избор е дали да се пуснеш по течението или да се огледаш, и да видиш светлината от морския фар, сочеща пътя към брега. Светлината на добрия пример, на позитивизма и ентусиазма, на доброто.
Когато се приближиш осъзнаваш, че светлините всъщност са много. И да, негативизмът все още е там, но в тъмния океан светлината свети по-силно. Частица светлина може да се намери и на случаен път в малко габровско село.
В началото на ноември миналата година, популярният влогър и млад кинорежисьор, Крис Захариев, заедно с приятели спонтанно решават да преобразят спирката, покрай която минават, в село Свинарски дол, Габровско.
Тя придобива приятно син цвят и „се усмихва“ на всеки минувач. Крис споделя историята и снимки в социалните мрежи, които получават хиляди харесвания.
Примерът му носи вдъхновение и е заразителен. Доказателство за това са самите „заразени“… Този месец група младежи, част от инициативата „Приеми ме на село“, предавайки доброто нататък, абсолютно трансформират старата спирка.
Тревите и бурените са почистени, а спирката е не просто обновена, но и красива. Ярките цветове и интересните рисунки радват очите. Така малкото добро, направено от някого, е продължено от друг и става извор на вдъхновение на всеки, които избере да го забележи.
И двете групи от млади хора изцяло доброволно жертват времето и ресурсите си, без да очакват нищо в замяна. Сигурни сме, че ако техният пример е успял да ви усмихне и ентусиазира, да ви накара да повярвате в доброто, то това е достатъчна награда за тях.
Не са необходими големи дела, за да предадем нататък. Достатъчно е да решим, да се съсредоточим върху добрия пример и да бъдем малката светлина на брега за някого.
Автор: Мария Матева,
студент 1 курс, Софийски университет „Св. Климент Охридски“.