В българската народна традиция лятното слънцестоене се отбелязва на 24 юни – Еньовден. Вярва се, че слънцето в този момент достига крайната точка на своя път към лятото, почива си и тръгва обратно към зимата. Неслучайно този мистичен български празник почита билките, слънцето и водата. Според традиционните поверия преди да „тръгне към зима“, слънцето се окъпва в реките и езерата и прави водата лековита. После се отърсва и покрива земята със здравословна роса. Вярва се, че именно тогава билките събират най-много лечебна сила от природата.
Една от пъpвите билки, която се бере пpизopи нa Eньoвдeн e eньoвчeтo. Това слънчево цвете и всички останали събрани лечебни билета се вплитат в гoлям Eньoвcки вeнeц, през който всеки минава за здраве. Венецът се сyши дo зимaтa, за да се пoлзвa пo-къcнo зa лeчeниe. Според поверията Еньовденския венец се прави от седемдесет и седем билки и половина, като половината билка се слага за неизвестната болест.
Дали еньовчето носи името на народния празник или обратното е въпрос на тълкуване, но те неразривно са свързани още от времената на нашите прадеди. Научете повече каква е целебната сила на тaзи чyднa българска билка – символ на здравето и дълголетието, в материала от рубриката „Билките на Балкана“.
Разпознаване
Еньовчето (Galium verum) е от семейство Брошови. Нарича се още същинско или лечебно еньовче. Същинското еньовче расте изправено нагоре, високо е от 30 до 60 см и „грее“ със своите златисто-жълти цветове, които ухаят силно на мед. Дребните му цветове са събрани в гъсти метлици по върховете на стъблата и разклоненията. Стъблото му е с четири ръба и с надебелени възли. Именно по тези възелчета от всички страни като лъчи са разположени листата, които отгоре са тъмнозелени и голи, а отдолу – власинчести. Цъфти през месеците май – август. Расте по ливади, храсталаци, край пътища и планински склонове из цяла България до към 1700 м н.в., като най-често можем да го срещнем по високите места.
Към рода на еньовчето принадлежат още и други лечебни растения като лазаркинята (Galium odoratum) и лепката (Galium aparine). Най-видимата разлика между трите вида е, че цветовете на същинското еньовче са ярко жълти.
Лечебни части
Стръковете – по време на пълния цъфтеж, най-често през юни – август.
Събира се в сухо, по възможност слънчево време, след вдигане на росата. Не бива да се берат както стръкове с недоразвити цветове (цветните пъпки са зелено-жълтеникави), така и прецъфтели (цветовете са сиво зелени), защото нямат характерния интензивно жълт цвят и качеството на дрогата се влошава. Билката се суши на проветриво място под навес, навързана на китки.
За какво помага?
Същинското еньовче освен лечебно е и медоносно растение, което притежава основно противовъзпалително, противомикробно и диуретично действие. Прилага се предимно при възпалителни процеси на пикочоотделителните пътища (по-специално на пикочния мехур) и при камъни в бъбреците.
Еньовчето ефективно очиства тялото от токсините – особено черния дроб, панкреаса и далака, и помага за оттичането на лимфната система. Билката се използва като силно природно средство при борбата с раковите заболявания. Подпомага прочистването на жлезите, което стопира разпространението на раковите клетки чрез лимфите.
Тази малка, но могъща билка оказва положително влияние при лечение на ревматизъм, висока температура, пристъпи на епилепсия, нервно напрежение, цистит, язва и бъбречни заболявания. При хора, страдащи от „гуша“ или при проблеми с щитовидната жлеза, е много полезно да се правят гаргари с отвара от еньовче.
Външно се прилага при вторично инфектирани обриви на кожата и при циреи, под формата на стрита на прах билка или като прясно изцеден сок. Компресите от настойки от еньовче пък се прилагат върху изгаряния, ожулвания, язви и кожни възпаления. Освен всичко това, еньовчето е и извор на младост. Измивайки лицето с чай от растението, кожата придобива свеж и тонизиран вид. Изплакване на косата с настойка премахва пърхота и помага при проблемен и лющещ се скалп.
Примерни рецепти
Студена настойка от еньовче за профилактика или лечение на щитовидна жлеза – Около 10 пресни стръка от добре цъфнало еньовче се накисват в около 1 л изворна вода и престояват една нощ. На следващия ден се прецежда и се правят минимум 3 гаргари по 5 минути и се изпива 1 – 2 чаши за целия ден от студената настойка. Това се прави поне две седмици при установено заболяване и една седмица за профилактика.
Целебна лимонада с еньовче – продуктите включват прясно набрано еньовче, половин лимон (обелен), пчелен мед и вода. Всичко заедно се миксира в блендер до получаване на хомогенна смес и накрая се добавя мед на вкус. Разбърква се енергично за няколко минути.
(Източник и на двете рецепти: https://www.zdravjivot.org/15196/лимонада-с-еньовче/)
Любопитна информация
– Сокът от същинското еньовче се използва за подсирване (пресичане) на прясното мляко. Ето защо едно от наименованията на растението е жълта подкваса. С това може би е свързано и значението на латинското име на рода Galium – от гръцки език „мляко“.
– Стъблото и листата на еньовчето имат багрилни качества и оцветяват в жълто.
*Настоящата информация е предоставена с информативна цел и не може да замести консултацията със специалист. Запознайте се с противопоказанията на билката, преди употреба.
Рубриката „Билките на Балкана“ достига до вас със съдействието на СЦДП – „Северноцентрално Държавно Предприятие“ ДП – Габрово, стопанисващо държавните горски територии в областите Габрово, Велико Търново, Русе, Силистра и Разград.
Материалите са подготвени от Радостина Аръшева – магистър по лечебни и етерични растения.