• You have no bookmark.

Your Wishlist : 0 listings

Sign In

ГАБРОВСКАТА ЧАСОВНИКОВА КУЛА – НЕБОСТЪРГАЧЪТ НА ВЪЗРАЖДАНЕТО

Габровската часовникова кула е най-високата у нас след кулите в Ботевград и Банско. Архитектурно тя принадлежи към т. нар. тревненски тип. Но удължаването на пропорциите на отделните й части е необичайно явление във възрожденската строителна практика. При създаването си кулата, висока 27.70 метра, се е откроявала рязко над ниско застроения център на Габрово. Пътниците, които са идвали в селището, отдалече са чували камбанния й звън.

Още през ХVІІ век часовниковите кули се появяват в българските селища, а през ХVІІІ век вече са неразделна част от централното им пространство. След опожаряването на Габрово през 1798 г. от войските на Капудан Хюсеин паша оцеляват само две постройки – старият каменен мост (Конашкия мост от 1749 г.) и “часовната кула”. Според историографът д-р Петър Цончев кулата от ХVІІІ век най-вероятно не е била особено висока. Свидетелство за съществуването на часовникова кула в Габрово през ХVIII в. е тефтер на хаджи Христо Рачков, който през 1799 г. грижливо отбелязва в него, че Габрово се дели на пет махали, една от които се казва “Сахат”, т. е. махалата с часовника.

През 1828 г. габровци решават да построят нова часовникова кула. За да се избегне нелоялната конкуренция в занаятчийските работилници и търговските дюкяни – за едновременното вдигане и спускане на кепенците им под ударите на сахата, мястото на часовниковата кула се избира така, че да се вижда и чува от главната улица (днешната “Радецка”). През същата година трима чорбаджии и бирникът Георги се споразумяват с казанлъшкия турчин Хафуз ага за часовников механизъм на стойност 2 150 гроша. Но строежът е отложен с няколко години поради Руско-турската война от 1828-1829 г. Кулата е завършена през 1835 г. със средствата на габровските еснафи и доброволния труд на габровските селяни. Както пише на българския й надпис на западната стена – “1835 марта. 11. согради са столп [кула] сеи настоянием и трудом селени Габрово”. Първият пътешественик, който споменава градския часовник, е французинът Ами Буе през 1838 г., пишейки за централната “голяма, много дълга и лошо постлана улица” на Габрово, в средата на която “има нещо като площад с доста дюкяни и с една часовникова кула”. През 1871 г. габровският учител Илия Христович описва по-подробно часовниковата кула, посочвайки, че “в самия център на града, като стражар някакъв, високо ся възвисочава градският сахат“.

Камбаната за часовника е доставена от Виена, както достоверно ни убеждава надписът й на латиница – “Mich goss Johann Georg Fielgrader in Wien anno 1792”. В тефтера си търговецът Рачко Цанков записва: “1835 год. Юли 1 изкараха кулата на сахата и покачиха чанат [камбаната]”. Часовникът не разполага с циферблат до 1901-1902 г. Отчитал е часовете само с удари на камбаната. Едва в първите години от ХХ век по указание на часовникаря арменец Михаил Артин Бояджиян дърводелецът Минчо Иванов Кънев изработва допълнителен механизъм за движение на стрелките на циферблата, а железарят Матьо Иванов – железните части на новия механизъм и стрелките. Габровската часовникова кула – тази вертикална доминанта над градската среда е охранявала труда на занаятчиите и показвала нарастващата им икономическа сила в бъдещия индустриален Манчестър на България. Днес тя е сред малкото оригинални свидетели на отминалото ни време.

Източник: Регионален исторически музей – Габрово

 

Prev Post
С ДИГИТАЛНА ИЗЛОЖБА ДЪРЖАВЕН АРХИВ – ГАБРОВО ПРИКЛЮЧВА ИНИЦИАТИВИТЕ СИ, ПОСВЕТЕНИ НА 160 ГОДИНИ ОТ ОБЯВАНЕТО НА ГАБРОВО ЗА ГРАД
Next Post
Отличиха победителите в детския конкурс „Вълшебният свят на книгите“
0
Close

Your cart

Нямате артикули в количката.