Няма нищо по-освежаващо от разходката сред борова гора – освен с добро настроение, дърветата там неусетно ни даряват и с доза здраве. Какви са лечебните свойства на белия бор, как да го различим от другите иглолистни видове, кога и как можем да събираме борови връхчета – вижте в статията по-долу.
Описание и разпознаване –
Белият бор (Pinus sylvestris) е от сем. Борови и един от петте естествено разпространени в България видове от род Бор. Вечнозелено иглолистно дърво, достигащо височина до 40 м. Обича да вирее в планините, между 1000 и 2200 м надморска височина. Образува чисти или смесени гори.
Ето някои характерни белези във външния му вид, по които можем да го различим:
– Кората в горната част на стъблото е жълто до червеникаво-кафява, в долната част на старите дървета е сиво-кафява.
– Листата (игличките) са разположени по двойки на обща дръжка.
– Има мъжки и женски шишарки, в които са събрани „цветовете“. Мъжките шишарки са разположени по много, по върховете на клонките. Женските шишарки са разположени единично или до две-три и първоначално са червени, дребни, изправени нагоре, а след опрашване се извиват надолу, увеличават размера си и вдървесиняват. „Цъфти” през май-юни.
Как най-лесно да различим белия бор от другите иглолистни видове? – Белият бор се отличава най-вече по медно-оранжевия цвят на кората си в горната част на ствола. При черния бор пък кората е сива до черно-сива, дълбоко набраздена, включително и нагоре по ствола. Също така игличките на белия бор са по-къси, а шишарките – по-дребни, за разлика от тези на другите видове (с изключение на клека).
Използваема част – основно връхчетата (боровите пъпки). Също – игличките, кората, смолата.
Период и начин на събиране –
За връхчетата – в края на зимата и началото на пролетта – февруари/март до април (в по-високите части). За листата – през цялата година.
Връхчетата трябва да са започнали развитието си, но да не са се разпукали. Те се събират с много малка част от стъблото и без иглите. Препоръчително е да се събират от паднали клони и дървета, маркирани за сеч или вече отсечени дървета. Важно е да не се събира средното връхче, за да не увредим способността на растението да се размножава.
Сушене –
Връхчетата се сушат на закрито в добре проветриви помещения, за около месец. Не бива да се сушат на слънце, защото етеричното масло на смолата, за което най-много се цени билката, ще се намали или съвсем ще се изгуби.
Състав –
Билката съдържа до 0,4 % етерично масло, витамините B, С, К, смолисти вещества, танини и др.
Действие и приложение* –
Билката има отхрачващо, омекчаващо и противовъзпалително действие. Също действа дезинфекциращо, бактерицидно и диуретично. Мощно средство при белодробни възпалителни процеси (кашлица и бронхити, задух, пневмония, ангина). Помага за пречистването на организма – подсилва защитните сили, които да се справят с редица бактерии и вируси. Неслучайно доста лечебни бази са създадени сред боровите гори. Белият бор се използва в народната медицина и при ревматизъм, ишиас, лумбаго, невралгии, както и при хемороиди, проблеми с пикочния мехур, подагра, камъни в бъбреците. Помага още при екземи, лишеи, протриване, циреи и всякакви кожни раздразнения.
Боровите връхчета са по-полезни, ако само се запарят с гореща вода, без да се варят или с минимално варене (заради наличието на етерично масло, което е летливо и се изпарява бързо при висока температура). Приемат се и във вид на сироп или мед. Външно се правят парни инхалации, бани, разтривки. Инхалации с капки етерично масло са с благотворно действие при запушен нос или синузит.
Примерна рецепта за чай от борови връхчета – Една супена лъжица борови връхчета се заливат с 300 г кипяща вода и кипят в продължение на 1 мин. Оставят се да киснат 30 мин., прецеждат се и се подслаждат. Извлека се пие по 3 пъти на ден на три равни дози.
Любопитна информация –
– В миналото кората на бора се е ползвала за щавене на кожи. Шишарките на растението са служели също така за оцветяване на тъкани.
– Боровата смола е богата на терпени, придаващи ѝ характерния аромат, и е източник за получаването на терпентин.
– Етеричното масло от бял бор се дестилира от пресните иглички и върховете на клоните.
– Въгленът, който се получава като остатък след сухата дестилация се употребява като суровина за получаване на медицински активен въглен, който се използва като адсорбент при хранителни отравяния.
*Настоящата информация е предоставена с информативна цел и не може да замести консултацията със специалист.
Рубриката “Билките на Балкана” достига до вас със съдействието на СЦДП – “Северноцентрално Държавно Предприятие” ДП – Габрово, стопанисващо държавните горски територии в областите Габрово, Велико Търново, Русе, Силистра и Разград.
Материалите са подготвени от Радостина Аръшева – магистър по лечебни и етерични растения.