Кой не е опитвал горещ ароматен липов чай в студена зимна утрин? Една от най-предпочитаните родни билки за студения сезон събираме през първите месеци на лятото, именно когато въздухът се насища с благоуханието от нежните цветове на липите – истински рай за медоносните пчели. В древността липата е наричана „златното дърво“ и се е смятала за свещено дърво навсякъде в Европа, най-вече при славянските народи. Тази осанка може би се дължи на всички полезни приложения, с които липата ни дарява всеки ден от далечни епохи до днес, от които най-ценни са тези за здравето на тялото и ума ни.
Какви по-точно са лечебните свойства на липовия цвят, колко лечебни видове липа има в България и по какво се различават те – на тези въпроси отговаря следващия ни материал от „Билките на Балкана“.
Разпознаване
Липата (Tilia sp.) е дърво от семейство Липови, което достига до 30-40 метра височина и може да живее до 1000 години. Короната ѝ е много голяма и богато разклонена. Листата ѝ имат сърцевидна форма и са леко назъбени по края на листния ръб. Обикновено горната им повърхност е оцветена в по-тъмнозелено, а долната е светла, понякога покрита с власинки. Цветовете са малки, нежни, събрани в съцветие полусенник, оцветени в бледожълто. В едно съцветие са на брой от 5 до 7, като при някои видове липи могат да достигнат и до 15 цветчета. Самото съцветие притежава присъцветник, който представлява дълго, лентовидно листо. В зависимост от вида липа, той може да бъде със или без власинки. Цъфтежът е от началото на юни и през юли. Плодовете на липата се развиват съответно на мястото на всяко цветче и представляват малки орехчета, които имат твърди обвивки. Отлично медоносно растение.
Липата расте в цялата страна в предпланините и планините, докъм 1500 метра надморска височина. Дървото се развива при различни почвени и климатични условия, но трудно понася присаждането.
В българската флора естествено са разпространени четири вида липа, като три от тях са с лечебни свойства – дребнолистната (Tilia cordata), едролистната (Tilia platyphyllos) и сребролистната липа (Tilia tomentosa). Най-напред цъфти дребнолистната липа, а най-късно – сребролистната липа. Различаваме ги най-вече по листата им:
Дребнолистна липа – листата отгоре са тъмнозелени, отдолу – синкавозелени с ръждивочервени власинки в ъглите на главните жилки (характерен белег за вида)
Едролистна липа – листата от двете страни са еднакво зелени, с бели власинки между жилките отдолу
Сребролистна липа – листата отгоре зелени, а отдолу – светли, покрити с гъсти звездовидни власинки
Лечебни части
Цветовете (със или без присъцветния лист) – по време на цъфтежа през юни-юли, понякога и август. Събират се, когато повечето от половината цветове са разцъфтели, а останалите са започнали да се разтварят.
Важно е да се отбележи, че липов цвят се събира като се реже или откъсва единствено цвета, без да се чупят клоните, за да не се осакати дървото. Също трябва да се събира от дървета извън градовете, далеч от пътищата, за да бъде истински полезна и чиста билка (липата има свойството да абсорбира и пречиства замърсяване на околната среда, затова градските липи не са подходящи за събиране за лечебни цели). Най-подходящо е да се събира в сухо и слънчево време, в ранните часове преди обяд. При брането се внимава да не се смачкат цветовете, защото после при сушенето потъмняват. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 45 градуса.
За какво помага?
Липовият цвят притежава силно противомикробно, противовъзпалително, температуропонижаващо, диуретично и успокояващо действие. Прилага се най-често при възпаление на горните дихателни пътища и при грипоподобни състояния. Действа отхрачващо, успешно смъква високата температура и се използва за изпотяване при настинка и грип, облекчава главоболието и действа успокояващо. Отлично помощно средство за лечение на бъбреците и пикочните пътища, както и за успокояване при нервни състояния и безсъние.
Външно се препоръчва за гаргара при болно гърло и възпаления в устата. Повлиява кожни заболявания и ревматизъм – отварата е подходяща и за третиране на обриви, изгаряния, болезнени стави, хемороиди, отоци, зачервяване на кожата, шарка. Баните с липова отвара действат нервоуспокоително.
Употребата на тази билка в козметични продукти е широко застъпена. Съставна част е на маски за коси, които имат изсветляващо косъма действие. Влага се в успокояващи кожата кремове, тоници за лице, сапуни, шампоани. Включва се и в ароматерапията.
Примерни рецепти
Студен извлек от липа (липова вода) – 1-2 шепи пресен липов цвят се заливат с 1 кана вода. За по-богат вкус може да се добавят 1-2 с.л. мед, сока на 1 лимон, мента, маточина или други билки според вкуса. Всичко се накисва във водата и след 2-6 часа се прецежда.
Запарка от липов цвят – 2 ч.л. липoв цвят се заливат с чаша вряла вoда и се запарват в продължение на 15 минути. Специалистите прeпоръчват при простудни заболявания и при болести на бъбреците и белите дробове на ден да се пият по 3-4 чаши липов чай.
Силна отвара от липов цвят – 5 с.л. цветове от липа се варят в 0,5 л вода в продължение на 30 мин. на слаб огън. Отварата помага по-скоро при нервни състояния.
Любопитна информация
– Дървесината на липите е мека. Обработва се добре – употребява се в резбарството, моливната промишленост, за производство на чертожни маси, безмирисен талаш и др. Външната кора на липата се е ползвала за материали за покриви, а вътрешната е отличен материал за въжета.
– Листата на липата са ядливи – от тях се приготвят ястия като например сарми.
– Особена роля в научната и народната медицина играе липовият въглен, който има способността да се свързва с вредни вещества в количества, надвишаващи собствения му обем до 90 пъти.
– Прекрасният аромат на липата е превърнал това дърво в предпочитано за градски паркове и алеи по пешеходните зони. В Стара Загора има толкова много, че градът е наречен „Градът на липите”.
*Настоящата информация е предоставена с информативна цел и не може да замести консултацията със специалист. Запознайте се с противопоказанията на билката, преди употреба.
Рубриката „Билките на Балкана“ достига до вас със съдействието на СЦДП – „Северноцентрално Държавно Предприятие“ ДП – Габрово, стопанисващо държавните горски територии в областите Габрово, Велико Търново, Русе, Силистра и Разград.
Материалите са подготвени от Радостина Аръшева – магистър по лечебни и етерични растения.